Днес, на 71-ия извънреден събор Български лекарски съюз (БЛС) трябва да реши дали ще да даде мандат на избрани представители да подпишат Националния рамков договор (НРД) за 2020 година, предаде БНР.


Сред акцентите в него са увеличението на средствата за извънболнична помощ, с още 12 000 000 лв., повишаване на заплатите, чрез увеличаване на цените на най-недофинансираните клинични пътеки средно с 18%. Предварителните сметки на съсловната организация показват, че така могат да се повишат цените на над 200 пътеки. От Лекарския съюз настояват още от 2020 г. да се намалят с 10% обемите от дейности, заложени в болничната помощ, като това ще повлияе положително на високия брой на хоспитализациите у нас. Не на последно място от съсловието поискаха и да отпадне 24-часовото разположение на личните лекари.


През 2020 г. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) ще разполага с 4 млрд. и 700 хиляди лева, което е с 400 млн. повече от 2019 г. От тях над 2 млрд. лева са за болнична помощ, а над 1 млрд. лева за лекарства, 180 000 000 за дентална помощ.



Дали Националния рамков договор ще бъде подписан днес обаче ще стане ясно по-късно през деня. Подписването му е под въпрос, след като вчера от Сдружението на общопрактикуващите лекари в София-област сигнализираха, че проектът на Националния рамков договор ограничава възможностите за лекуване на пациенти с хронични заболявания.


Зам.-председателят на Български лекарски съюз д-р Николай Брънзалов коментира на извънреден брифинг, че съсловната организация не приема предложените от Касата промени в текстовете по чл. 49 от НРД. Д-р Николай Брънзалов допълни, че текстовете ще ограничат достъпа на хронично болните в терапията им и ще въведат допълнителна административна тежест за общопрактикуващите лекари, които изписват терапията.


Според лекарите в проекта е предвидено да не заплащат повече от два медикамента за едно заболяване. Това би довело до повишаване на разходите на пациентите за лечение, както и до влошаване на състоянието им, посочва се в писмото.


За всяко заболяване ще може да се изписват не повече от три препарата, а когато се използват комбинирани лекарствени продукти - не повече от два, уточняват лекарите. И дават пример със заболяването сърдечна недостатъчност, което е често срещано и което съгласно европейските ръководства за поведение се лекува с диуретици, съдоразширяващи медикаменти, АСЕ-инхибитори, медикаменти за намаляване на сърдечната честота и медикаменти за намаляване на съсирването на кръвта.


От сдружението добавят, че в проекта за Националния рамков договор е записано, че касата ще заплати частично само 2 от тези 5 лекарства, а останалите ще се закупуват от пациентите без намаление. 


„Ние настояваме, пациентите да получават три хапчета, а не три монопродукта. В реимбурсната листа съществуват и т.нар. фиксирани комбинации, при които в едно хапче има два или три продукта, които синергично действат по-добре на пациента. Въпреки това и те могат да се окажат недостатъчни и терапията трябва да се допълва и с други групи медикаменти. Нашето настояване е този член от НРД да не бъде променян. Единствено трябва да се упомене към него, че трябва да се спазва Наредба 4, която е написана перфектно и е по-висш административен документ“, уточни д-р Брънзалов.


Той е категоричен, че предложените текстове ще затруднят лекари и пациенти. „Промяната с предложените текстове  ще  усложни и самото изписване на лекарствата. Затова искаме изчистен текст, за да не се наложи пациентите да идват на 28-мия ден за едно лекарство, на 30-ия, на 40-ия, на 50-ия. Това просто ще ги откаже да се лекуват, тъй като за тях ще бъде невъзможно да получават рецептата за терапията си с едно идване, а на лекаря ще бъде много трудно да я изпише“, допълни д-р Брънзалов.

 

Повече по темата може да проследите във видео материала.