Д-р Тонка Върлева е родена през 1958 г. Завършва медицина в Медицинска академия –София и започва професионалната си кариера като педиатър.   
 
След това работи като асистент в катедра “Епидемиология, инфекциозни и тропически болести” на Медицинска академия София, а по-късно и като старши асистент в отдел “Вирусология” към Националния център по заразни и паразитни болести. Има две специалности – по епидемиология и вирусология. 
 
От 1995 г. д-р Върлева е част от екипа на Министерство на здравеопазването, а от 2004 г. е директор на Програмите, финансирани от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария.
 
В периода от 2008 г. до 2010 г. е член на Борда на Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария. 
 
От 2009-2011 г . д-р Върлева е член на координационния Борд на авторитетната международна организация „Партньорство за спиране на туберкулозата”. 
 
Д-р Върлева, какви са целите на тазгодишната Лятна АнтиСПИН кампания и какви резултати очаквате?
 
Лятната АнтиСПИН кампания се провежда за 13-та поредна година и се финансира от Глобалния фонд за ХИВ и СПИН. Разбира се, целта на кампанията е да достигне до максимален брой хора. 
 
Предишни години тя се провеждаше главно по българското Черноморие,  тази година се провежда на територията на цялата страна и в нея са включени 28 Регионални здравни инспекции, които ще предоставят изследване за ХИВ, а така също и 14-те кабинета за анонимно и безплатно консултиране и изследване (КАБКИС). Специално в София, кабинетът е към Сдружение „Здраве без граници”, към което се обръщат голяма част от хората, които желаят да се изследват за ХИВ и СПИН.
 
Искам да подчертая, че в кампанията се включват и мобилните медицински кабинети. Те са особено ефективни, тъй като могат да достигнат до малки и отдалечени населени места като курорти, както по Черноморието, така и по планините, а освен това се ситуират и близо до различни басейни. 
 
- Kаква е успеваемостта на тези кампании в предишни години и по-специално през 2015 г.?
 
По принцип, между 3 и 7 хиляди души се изследват в периода на кампаниите, а от самото им начало общият брой на изследвалите се хора надвишава 41 хиляди души. Тук е важно да подчертаем, че главно младите хора са тези, които се обръщат към кабинетите, за да научат своя ХИВ статус.
 
Освен безплатното изследване се предоставят и много промоционални материали и консултиране, което е много важен процес.
 
- Колко са новорегистрираните случаи на ХИВ-позитивни лица в България от началото на тази година?
 
Броят на новорегистрираните ХИВ-позитивни лица у нас е 116, като за същия период на миналата година този брой е 130. През последните години регистрираме между 200 и 220 лица годишно. Очакваме, че до края и на тази година ще регистрираме около 220 лица.
 
- Добавяйки този брой към общия за страната, каква е картината? Колко общо са регистрираните ХИВ-позитивни лица у нас?
 
Към 5-ти август общият брой на официално регистрираните ХИВ-позитивни лица е 2 383, като нашата оценка е, че техният брой е поне 2 -2,5 пъти по-висок. Човек разбира, че е ХИВ-позитивен единствено и само, когато си е направил тест за ХИВ. Именно заради това, целта на кампаниите и на всички наши усилия за работа сред уязвимите групи, е максимално рано хората да научават своя ХИВ статус.
 
Това, което прави впечатление е, че в последните между 8-10 години е, че броят на новооткритите заразени мъже надвишава неколкократно броя на новорегистрираните жени, като тази година този брой е 4 пъти по-голям. Това се отразява и на данните, които показват, че и тази година 90% от новорегистрираните са инфектирани по сексуален път, от които 35 на сто са по хетеросексуален път, 53% при хомосексуален или бисексуален контакт и 11% при инжекционна употреба на наркотици.
 
За сравнение, през 2008 г., 47% беше процентът на новорегистрираните лица, употребяващи интервенозни наркотици. Благодарение на нископраговите програми за обмен на игли и спринцовки обаче, както и на много работа на терен от страна на неправителствените организации и мобилните екипи, ние успяхме да намалим този брой. 
 
Важно е да се подчертае, че над 61% от новоинфектираните с ХИВ лица в България са на възраст между 30-50 години от началото на 2016 г. до 5-ти август.
 
- Все още ли има притеснение у хората да говорят за ХИВ и да се изследват?
 
Вече 30 години след началото на СПИН епидемията, това е заболяване, което все още е обвързано със стигма и дискриминация. Това е един от факторите, които пречат в борбата срещу ХИВ и СПИН. Това се наблюдава не само в България, но и по целия свят. 
СПИН е заболяване, което е не само здравен проблем, но и социален, демографски и етичен проблем, за който още дълги години ще продължим да говорим и трябва да работим активно. Трябва да има много добри интервенции както по отношение на услугите, така и по отношение на превенцията.
 
Особено на превенцията, тъй като тези дейности са изключително ефективни, когато става дума за ХИВ и СПИН.
 
- Къде стои България, сравнено с другите европейски държави, когато говорим за брой заразени?
 
Ако гледаме данните за Европейския съюз, прави впечатление, че броят на новорегистрираните, тоест индексът за страните от ЕС е 5,6, а за България е около 3. Това показва, че ние все още сме страна с ниско разпространение на ХИВ и СПИН.
 
Това обаче бе възможно заради мощната и продължителна програма каквато е Програма за превенция и контрол на ХИВ и СПИН, финансирана от Глобалния фонд. Напрактика, това е най-мащабната здравна, превантивна и дългосрочна кампания у нас. Това е и много социална програма, тъй като предоставя услуги на много уязвими групи. 
NEWS_MORE_BOX
 
 
- Как достигате до точно тези уязвими групи като ромското население в гетата например?
 
Достига се с т.нар. работа на терен. Първото нещо, което се прави е картографиране на съответния регион, където се предполага, че има по-голям брой лица от уязвимите групи. След това се наемат екипи, понякога от самата общност и след обучение, чрез тях се достига работа на терен, която е доста труден процес. Необходимо е изграждане на доверие и предоставяне на ефективни услуги. Тогава, когато се установи, че има лица от уязвимите групи, които са заразени, те се придружават до местата за лечение.
 
Средногодишно Програмата достига до около 50 хиляди лица от уязвимите групи. Това са около 7 хиляди лица, употребяващи наркотици, около 23 хиляди лица от ромската общност, около 7 хиляди проституиращи мъже и жени и около 10 хиляди души от гей общността.
 
Чрез тази програма бяха разкрити и 37 здравносоциални центъра, които бяха ситуирани в най-уязвимите места в т.нар. гета. Това доведе до своевременното откриване на голям брой заразени лица от уязвимите групи. Разбира се, говорим за комплексен подход по отношение на тези лица, защото не е важно единствено да ги открием, но и след това те да бъдат включени на лечение и най-вече да ги научим да се придържат към него.
 
 - Какво осигурява Министерството на здравеопазването като лечение на ХИВ-позитивните лица в България?
 
Министерството на здравеопазването осигурява съвременно антиретровирусно лечение, като всяка година се доставят медикаменти. Миналата година бяха доставени 26 такива лекарства. Те се разпределят в 5 сектора за лечение на ХИВ и СПИН, разположени в университетските болници на големите градове в страната – София, Пловдив, Стара Загора, Варна и Плевен. 
 
С помощта на Глобалния фонд беше възможно децентрализиране на лечението. В началото на 2000 г. пациентите трябваше да идват в София, за да се лекуват. Сега обаче могат да изберат някой от петте сектора в страната. 
 
В момента в секторите за лечение на ХИВ и СПИН се проселедяват 1130 души, като данните са към 30-ти юни. 941 от пациентите получават антиретровирусна терапия.  Тук е много важно да се подчертае, че хората трябва да са наясно, че няма значение дали са здравноосигурени или не, тъй като лечението за ХИВ и СПИН е достъпно за всички.
 
- Какво още е необходимо, за да повишим успеваемостта както на превенцията, така и на лечението у нас?
 
Дейностите по превенция се финансираха със средства от Глобалния фонд от 2004 г. до сега. Надяваме се с новата Национална програма да бъдат осигурени пари и работата по превенция в уязвимите групи да продължи.
 
- Колко и къде са местата, на които човек може да се изследва и да получи помощ, ако има съмнения, че заразен?
 
Ако човек има и най-малкото съмнение може да получи информация на телеофн 0700 1 30 40 за работното време на 14-те кабинета за анонимно консултиране и излседване, които работят на територията на страната. Освен това може да се обърне и директно към лабораториите на 28-те Регионални здравни инспекции, както и към личния си лекар, който да го насочи. 
 
Практиката ни показва, че хората търсят помощ най-вече в кабинетите за анонимно консултиране и излседване.
 
-По-рано споменахме думите стигма и дискриминация. Имаме ли напредък в това отношение у нас, тъй като преди години различни излседвания показаха, че ХИВ-позитивните в България са дискриминирани и страдат от лошо отношение спрямо тях?
 
Моите наблюдения показват, че младите хора са много по-информирани и много по-отворени. През последните години работихме много с много млади хора и това е изключително важно.
 
Разбира се,винаги има какво още да се направи. Дълги години се борихме да бъде въведен предмет по здравно и сексуално образование в училищата. Все още обаче няма решение за включването на такъв предмет в учебната програма, а има особена нужда от това.