Забраната за прехвърляне на средства от едно перо в друго в болничната и извънболнична помощ няма да решат финансовия проблем, коментира председателя на Центъра за защита на правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров пред БНР.


Поводът са критиките на Българския лекарски съюз (БЛС) към Закона за бюджета на Националната здравно осигурителна каса (НЗОК) за липсващи основни договорености в него. „Самият бюджет е прогноза. Прогноза, че през тази година ще похарча 100 лева за една дейност и 50 лева за друга дейност и тази прогноза може да не се сбъдне. Тя по правило не се сбъдва, получават се разлики в края на годината и е нормална процедурата да се прехвърлят от едно перо в друго, за да се покроят получените разлики. Ако се забрани със закон да се прехвърлят, има опасност, да речем, ако болниците не могат да усвоят всички пари, които са определени за тях и им останат накрая на годината, да речем, 50 милиона, при забраната да се прехвърлят по друго перо, тия пари да отидат в бюджета. Накрая на годината, това са бюджетни закони, тия бюджети се анулират, те ще ги загубят, ако не могат да ги прехвърлят. Според мен трябва други инструменти да се търсят, за да се увеличат средствата за болнична и извънболнична помощ“, категоричен е д-р Кацаров.


На пресконференция вчера председателя на БЛС д-р Иван Маджаров подчерта, че съюзът настоява точно определени средства да бъдат използвани за точно определени дейности и това е от полза не само за изпълнителите на медицинска помощ, но и за пациентите. „Притеснени сме от факта, че между първо и второ четене в предложенията, които се направиха по закона за бюджета на Касата, въпреки заявеното желание за съобразяване с предложенията на БЛС, се оказва, че точно този текст не е екзактен. Бих бил и по-директен -  голяма е възможността средствата, определени в отделните параграфи, да не се използват по предназначение”, коментира д-р Маджаров пред журналисти.



Д-р Кацаров коментира и идеята на БЛС да отпадне вторичния профилактичен преглед, защото много малко хора се възползват от него, а средствата, които остават, не се усвояват. „Мисля, че това е най-малкият проблем на профилактиката. Според мен както казват, че повече от половината от хората не са си правили вторичен профилактичен преглед, моето впечатление е, че и първичен не си правят повече от половината от хората. Има сериозни основания да се смята, че част от профилактичните прегледи се отчитат, без да са извършени изобщо. Освен това всичко, което включва и което се заплаща от НЗОК като профилактични прегледи, е изключително малко, нищожно да го нарека и почти без никаква информативна и практическа стойност. Според мен там трябва много сериозна промяна в двете посоки“.