Във Военномедицинска академия (ВМА) започна нова кръводарителска кампания под наслов „Бъди един от нас! Дари кръв – спаси живот!“.

 

Ръководителят на Центъра по трансфузионна хематология на ВМА проф. д-р Румен Попов, споделя, че за много от пациентите на лечебното заведение кръвопреливането е животоспасяващо. Пандемията от Ковид-19 обаче е затруднила осигуряването с кръв и кръвни продукти.


 

„По време на тази пандемия осигуряването на болниците с кръв и кръвни продукти е затруднено в световен мащаб, не само тук в България. Хората изпитват известен страх да посещават трансфузионните центрове и да даряват кръв, но аз мога да ги уверя, че сме взели всички необходими мерки, за едно безопасно и сигурно кръводаряване“, уверява д-р Попов.

 

По думите му, за да се избегнат проблеми със сигурността на кръвопреливането у нас, трябва всеки пълнолетен българин редовно да дарява кръв. Според него в обществото засега липсва готовност за доброволно и безвъзмездно кръводаряване.

 

„Още в училищата децата трябва да бъдат запознати с този проблем, защото кръводарителството е и спасен живот, и когато навършат 18 години едно от първите неща, които трябва да направят, е да дойдат в трансфузионните центрове и да дарят кръв“, посочва д-р Попов.

 

Той подчертава, че световната практика е наложила кръводаряването да е доброволен и безвъзмезден акт. „Платените форми са при една малка част от кръводарителите. Това са т. нар. донори на тромбо- и плазмафереза, защото при тях през апаратите за плазмафереза преминава литър, литър и половина кръв и тя трябва да бъде заплатена“, обяснява д-р Попов.

 

Кръв може да дарява всеки здрав български гражданин на възраст от 18 до 65 години, като мъжете могат да даряват 5 пъти в годината, а жените – до 4 пъти. Минималният интервал от кръводаряване до кръводаряване е 60 дни.

 

Сериозни хронични и някои други заболявания могат да бъдат временна или постоянна причина за отказ от кръводаряване. Д-р Попов подчертава, че доверието и спокойствието на кръводарителите е от огромно значение, особено сега, в условията на пандемия.

 

На кандидат-кръводарителите той препоръчва да се наспят добре и да закусят преди да дарят кръв. „Много важно е, ако имат някакви заболявания, те да бъдат декларирани при попълване на въпросника преди кръводаряване.  Ако пък имат някакви оплаквания в момента, те да бъдат коментирани с лекаря по време на прегледа,  за да може да вземем съответното компетентно решение дали ще ги допуснем до кръводаряване, или не“, посочва д-р Попов.

 

Допустимата доза кръв, която се взема от донора, е регламентирана на 450 мл ± 10%, което означава между 405 мл и 495 мл. При вземане на кръв се взема предвид теглото на донора, пола и други фактори.

 

Взетата кръв се възстановява като обем от 24 до 48 часа след кръводаряването, а като клетъчен състав за около около 21 дни.

 

„Това, което съветваме кръводарителите, е в деня на кръводаряването и на следващия ден да не извършват активна, тежка физическа дейност, да пият повече течности и да се хранят нормално“, казва д-р Попов.

 

Той разказва, че в последната година е нараснала нуждата от реконвалесцентна кръвна плазма заради пандемията, но има и много пациенти с други сериозни заболявания, които се нуждаят от лечение с кръв и кръвни продукти. „За да има адекватна трансфузионна сигурност в България, начинът е един-единствен – всички здрави хора от 18 до 65 г. редовно да даряват кръв. Само тогава бихме могли да имаме адекватен резерв от кръвни продукти и да задоволим необходимостта на всеки нуждаещ се пациент“, апелира д-р Попов.