Страхът и напрежението от разгръщащата се у нас епидемия с COVID-19 дава отражение в начина, по който пациентите търсят медицинска помощ. В последните седмици спешните медици все по-често се сблъскват с възрастни пациенти с хронични заболявания, които са обострени, но не са консултирани от никого. В същото време много млади хора също не търсят медицинска помощ.


„Има много други болести и критични състояния, които могат да бъдат смъртоносни колкото коронавируса“, предупреди д-р Десислава Кателиева, председател на Асоциацията на работещите в спешната медицинска помощ пред БНР. Тя подчерта, че истинската грижа за възрастните хора не е само да ги предпазим от поредната инфекция като коронавируса. Грижата се изразява и в това да следим как се развиват хроничните им заболявания, които могат да се окажат не по-малко опасни от него.


„Съгласно указанията на Щаба и изолацията, която се налага на възрастните пациенти, децата им разговарят всеки ден по телефона, носят храна до вратата и нямат реална представа какво се случва в действителност – дали тези хора си пият хапчетата, дали са декомпенсирали хроничните им страдания или не. Много грозна гледка е, когато „Бърза помощ” ти докара напреднал инсулт в рамките на няколко дена и виждаш как този възрастен човек е лазил и пълзял, за да стигне до телефона, когато губим пациенти с инфаркти, които бихме могли да излекуваме”, коментира д-р Кателиева.



Не е нарушаване на указанията на Щаба, ако млади и здрави хора веднъж седмично с маска, ръкавици и очила посещават възрастните си родители, посъветва тя.


Спешните медици са категорични, че все по-масово става и явлението „лечение“ по телефона, от страх да се посети лечебно заведение или да се потърси медицинска помощ у дома. А пневмониите, инфарктите, инсултите, перитонитите и повечето неинфекциозни заболявания си остават постоянен тренд на развитие и потенциална заплаха за здравето.


„В момента в спешните отделения се работи много трудно, защото почти на всички хоспитализирани пациенти се правят снимки, за да се изключи разпространяване на зараза вътре в болницата. Работи се по-бавно, но това не означава да не се търси медицинска помощ“, подчерта още д-р Кателиева и допълни, че от пациентите сега се изисква малко повече търпение.

 

Припомняме, че на 8 април стартира тестването на спешните медици с бързи тестове за COVID-19. Резултатите все още се чакат.