Д-р Атанасиос Хексадактулос е пластичен и реконструктивен хирург. Президент е на Гръцката (Панелинската) медицинска асоциация. Той е член на Комитета за управление на спешните проблеми на общественото здраве от инфекциозни болести в Гърция. 

 

Вицепрезидент е на Гръцкото сенологично общество (Senologic Hellenic Society). Член е на борда на Югоизточноевропейския медицински форум. 


 

От 2011 до 2018 г. е председател на Лекарската камара в Солун, а от 1989 до 1991 г. - генерален секретар на болничните лекари в Северна Гърция.

 

Завършва Медицинския университет “Аристотел” в Солун. Преминава обучения по пластична, реконструктивна хирургия и хирургия на ръка във Великобритания в болниците “Кралица Виктория”, “Уистън”, Лестърската кралска болница и др. 

 

Д-р Атанасиос Хексадактулос взе участие в българската конференция“Лекарска грешка и правила за добра медицинска и клинична практика”, организиран от Столичната колегия на Българския лекарски съюз и УС на БЛС. 

 

С президента на Гръцката медицинска асоциация разговаряме за добрите медицински практики в южната ни съседка и присъединяването ѝ към Балканската медицинска лига.

 

 

- На какъв принцип се избират ръководните органи на Гръцката медицинска асоциация, д-р Атанасиос Хексадактулос? Каква е разликата между “медицински (лекарски) съюз” и “медицинска асоциация”?

 

На всеки четири години президентите на Регионалните асоциации избират Регионалните бордове на директорите и членовете на Общото събрание na Гръцката медицинска асоциация. Общото събрание, от своя страна, се състои от петстотин и трима членове. Те се събират и избират петнайсетте членове на борда на директорите, които избират президента (председателя) на Гръцката медицинска асоциация. 

 

Основната разлика между “медицински съюз” и “медицинска асоциация” е, че като асоциация (не като съюз) работим посредством закона, като представляваме лекарското съсловие и сътрудничим на Министерството на здравеопазването, което има правото не винаги да следва нашите съвети. В това се изразява нашата роля не само спрямо ведомството, но и спрямо обществото. 

 

Нека дам пример. Когато предложим на гражданите да се ваксинират, ние не го правим, за да предоставим възможност на лекарите да работят, а за да превантираме заболявания посредством ваксинопрофилактиката.

 

- До какви резултати доведе ваксинационната кампания против коронавируса в Гърция?

 

Нашата ваксинационна кампания беше организирана от държавата, като правителството не последва всички наши препоръки и съвети. Постигнахме висок ваксинационен рейт - общо около 85%. Въпреки това през септември месец 2021 г., когато ваксинацията против коронавируса беше наложителна, процентът на ваксинирани възрастни хора над шейсетгодишна възраст не беше толкова висок, колкото ни се искаше да бъде. Затова през есента и зимата на 2021 г. в Гърция жертвите на епидемията бяха много. 

 

- Какви бяха съветите на Гръцката медицинска асоциация, които правителство не последва?

 

Приеха държавна политика за постепенно ваксиниране на определени групи хора спрямо възрастта им. Въпреки че в началото дадохме съвет да се предостави свободен достъп до Covid ваксини за всекиго и навсякъде, те се поставяха само в държавни болници, но не и в частния сектор.

 

Държавните власти предприеха тази политика, тъй като доставките на ваксини се осъществяваха постепенно. Тогава предложихме след изразходването на една доставка на Covid ваксини, пациентите да изчакват с идеята в определен момент да се ваксинират. За съжаление, имахме твърде много антиваксърски протести, които също възпрепятстваха разширяването на ваксинационния обхват. 

 

- Взехте участие в конференцията “Лекарска грешка и правила за добра медицинска и клинична практика”, организиран от Столичната колегия на Българския лекарски съюз. В този контекст бихте ли обяснили разликата между лекарска грешка, усложнения и странични ефекти?

 

Страничният ефект е нещо, което се случва в медицинската практика, като обикновено е свързано с пациента. Например двама пациенти приемат медикамент, съдържащ ацетилсалицилова киселина - с единия всичко е наред, при другия се наблюдава проблем или т. нар. страничен ефект. В този случай определено не може да става дума за медицинска грешка, предизвикана от лекуващия лекар. Грешка може да се търси тогава, когато клиницистът добре познава своя пациент и въпреки това изпише медикамента. 

 

Усложненията настъпват, когато лекарят е направил всичко “lege artis” (от лат. ез. “по всички правила на изкуството”, т. е. с много висока прецизност и професионализъм) и въпреки това неочаквано настъпва проблем или нарушение в очаквания резултат. Например, когато специалист реваскулизира лимфа и четири дни по-късно тромб блокира реваскуларизацията. Микрохирургичната манипулация е преминала отлично, но поради неочаквана причина не е постигнат желания ефект.

 

Ако от друга страна, лекуващият лекар хирургически е зашил артерията и след това са възникнали усложненията, тогава вече може и да става дума за медицинска грешка.

 

- Каква е практиката в Гърция при установяване на медицинска грешка? Каква е ролята на Гръцката медицинска асоциация?

 

Всеки лекар е отговорен при допускане на медицинска грешка. На първо място е много важно тя да бъде идентифицирана и призната, а след това коригирана, като предварително трябва да се дискутират следоперативните грижи и оздравителния период, през които пациентът ще премине. 

 

Ако случаят не е такъв, се стига до съда или до дисциплинарния отдел на Гръцката медицинска асоциация. Съществуват дисциплинарни отдели и в болниците, но този в Асоциацията има по-голямо влияние. Организацията ни не покрива правните разноски - за тях е необходимо наличие на здравна застраховка.

 

- Какво правите за предотвратяване на агресията над лекари, която пациентите все по-често си позволяват, при съмнение за допусната медицинска грешка?

 

Агресията над лекари е световен феномен. Ако си спомням правилно, по един пластичен хирург в цял свят бива убит всеки ден. Известно е, че в някои части на света, като Индия и Пакистан, има поставени въоръжени охранители в болниците с цел да се избегне посегателството над лекарите. В нашите общества нямаме престрелки или други форми на жестоко насилие, затова нямаме и силно въоръжени сили в лечебните заведения. 

 

Насилието над лекари е проблем и за Националната служба по здравеопазването в Англия. Провеждат се редица кампании, но всички ние имаме още много работа за вършене. Трудно е, затова персонално не мога да отговоря как проблемът ще се разреши. 

 

Пациентите трябва да знаят, че лекарят не е способен да превърне някого в безсмъртен, а науката има своите граници. Лекарят трябва да обясни какви са различните възможности за развитие на дадено заболяване, интервенция или т. н. 

 

Интернетът влияе отрицателно, затова често в основата на проблема с агресията над лекари стоят неправилно информираните пациенти.

 

- Получили сте покана за присъединяване към Балканската медицинска лига, към която през март 2023 г. официално ще се присъединят България, Сърбия и Турция. Какви възможности за сътрудничество виждате между страните ни?

 

При пристигането ми на конференцията “Лекарска грешка и правила за добра медицинска и клинична практика” в Сандански получих официално писмено предложение за подписване на меморандум за сътрудничество с Българския лекарски съюз от неговия председател д-р Иван Маджаров.

 

Бихме се радвали да сътрудничим с българското лекарско съсловие, но тъй като получих предложението при самото ми пристигане на форума, за момента не сме подготвени с дефинитивен отговор и категорично обявление. Необходимо е да проведем допълнително обсъждане.

 

Според мен Балканската медицинска лига трябва да е по-обширна и да включва повече държави. Също така смятам, че като европейски държави, както Гърция, така и България, трябва да поканим Кипър да се присъедини към Балканската лига. Въпреки че не е балканска, а южноевропейска държава, тя може да бъде много полезен мост към Средния изток. Много гръцки медицински специалисти работят именно в тези географски райони.

 

- Как ще сътрудничите с България по отношение на осигуряването на медицинско обучение и обмен на кадри? 

 

Разбира се, предстоят и разговори относно колаборацията между Гърция и България по отношение на образователните обмени на медицински студенти и специализанти, като за вторите е важно да се каже, че те едновременно учат и работят.

 

Знанията и уменията, които получават по време на работата си, рефлектират върху последващото качество на медицинския труд, който ще предлагат. Това е много ключов проблем, тъй като ако не можем да им осигурим правилното обучение, рискуваме в бъдеще да са по-ниско квалифицирани, а това определено е нещо, което твърдо не искаме за пациентите.

 

В Гърция има седем висши медицински университета в седем различни града. Всеки един от тях е асоцииран с една или повече университетски болници, в които студентите могат да специализират. В Атина и Солун например има поне по четири такива лечебни заведения. 

 

Тепърва предстоят разговори за взаимно сътрудничество между Гръцката медицинска асоциация и Българския лекарски съюз.