Д-р Асен Меджидиев: Трябва да има кой да обучава младите лекари, за да останат в България

Д-р Асен Меджидиев е председател на Управителния съвет на Столична лекарска колегия на Българския лекарски съюз.

Той завършва медицина в Медицинския университет в София през 1994 г. Има едногодишен стаж в Отделението по белодробни болести на Пета градска клинична болница като лекар ординатор.  
От 1995 г. до декември 2011 г. работи като УНГ специалист и бронхоскопист в УМБАЛ "Св. Анна", Клиника по оториноларингология и лицево-челюстна хирургия.  
От 2012 г. завежда УНГ отделението на УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов". От 30 март 2018 г. д-р Асен Меджидиев е председател на Столична лекарска колегия на БЛС.  
На 11 юни 2021 г. д-р Меджидиев получи вота на делегатите на Отчетно-изборното събрание и беше преизбран за председател на Столичната лекарска колегия.

Участвал е в 3 световни конгреса по УНГ - в Рим, Кайро и Сао Пауло.

Специализирал е в Берлин, в Университетска болница „Шарите”в Загреб.

С д-р Меджидиев разговаряме за задълбочаващия се проблем с липсата на лекари в България. Към настоящия момент те са малко над 31 700, като над 66% от тях са над 50 години. Съществува риск след 15 години у нас да има близо три пъти по-малко лекари или около 10 000 и то не в млада възраст.  
 
- Какво означава това за Здравната ни система, д-р Меджидиев?
 

Като председател на Столична лекарска колегия, мога да Ви уверя, че от години поставяме въпроса с дефицита на медицински кадри пред всички ръководни органи, специално и пред Министерството на здравеопазването. Има възможности, чрез които лекарите да се задържат в България. Ще дам пример.

В Софийската колегия в момента членуват около 10 400 лекари, от които 2 400 са под 40-годишна възраст. Създадохме Фонд “Млад лекар“, който да подпомага специализацията именно на тях. Отпускаме средства, подписали сме договори с Бернския университет, с университети в Истанбул, Израел и други, намиращи се в европейски столици.

Подсигуряваме кратковременни тесни специализации за младите хора. Заплащаме абсолютно всичките разноски. В момента имаме натрупани около 200 000 лв. в този Фонд, които се използват само за това.

- Защо новозавършилите медицински кадри не остават да специализират у нас?

Защото там получават това, което търсят, а именно система от специалисти, благодарение, на която могат да се обучават.

Много от младите лекари заминават в чужбина само, за да специализират и след това се връщат. Моите впечатления са, че тези хора избират да напуснат България не толкова заради заплащането, което биха получавали тук, колкото заради ограничените възможности за специализация.

Трябва да се подсигурят по-добри бази, повече обучителни центрове, където тези хора да могат да се квалифицират в избраната от тях специалност. За това трябва да участва и държавата.

- Около 35% от току-що дипломиралите се лекари определят добрите финансови резултати като водещи за кариерното си развитие. Как може да им се осигури по-добро заплащане така, че да водят достоен живот в България? Прочети още на: Д-р Асен Меджидиев: Трябва да има кой да обучава младите лекари, за да останат в България
 

Проблемът е, че заплатите на тези млади хора се заплащат единствено от болниците, в които работят. Разбираемо е, че ръководителите на тези лечебни заведения трудно смогват с “издръжката” на специализантите.

Ако се договори механизъм, при който държавата в лицето на Министерството на здравеопазването, да участва пряко финансово в обучаването на тези хора, аз мисля, че по-лесно ще ги задържим в България.

- Кой ще ги обучава?

Това е друг проблем. За възрастните лекари също няма стимул да преподават и предават своите знания. Разберете, един лекар е много натоварен и трябва да е способен да отделя от времето си, за да обучава тези хора.

В Наредба N:1 за специализациите трябва да се изгради някакъв механизъм, чрез който в момента на навършване на 58/ 60 години един опитен лекар, въз основа на това колко души е обучил, съответно да получава някаква премия.

Ако да кажем той е обучил 5 специализанти, които е възможно дори да останат да работят в съответните звена, това просто трябва да се остойности по някакъв начин, за да имат интерес и двете страни. Тези, които обучават и тези, които се обучават - да останат в България, както всички ние искаме.

- Достатъчно ли са младите попълнения от общо 7-те медицински университета в България? 
 

От медицинските университети на година излизат към 400 души. Студентите ги има. Въпросът е да им се подсигури възможност за специализация. Най-голямата дупка например е при общопрактикуващите лекари. Там просто няма хора, които да изберат тази специалност.  
 
- Как Столична лекарска колегия съдейства на младите лекари? 
 

В момента създаваме подструктура на Столична лекарска колегия - Младежка секция към СЛК за лекари до 40-годишна възраст. Те определено свършиха много добра работа по избистряне на цялостната картина на кадрите в България, задавайки си сходни на въпросите, които Вие ми задавате. Диалог със сигурност има.

- Какви са Вашите предложения за подобряване на системата на специализациите?
 
Аз бих предложил да се върне конкурсното начало при стартиране на специализациите. Давам работен пример.

Да кажем, че болницата в Кърджали има нужда от двама анестезиолози, един дерматолог, двама уролози и един отоларинголог. Болницата ги назначава, но сама им плаща заплатите.

Ако и Министерството на здравеопазването и общината на Кърджали (в случая давам просто пример) се включат и се обяви конкурсно начало, ще има шест места за специализация в Кърджали.

Редно е да се предложи по-високо възнаграждение на хората, които избират да кандидатстват за специализация там.

Ако след това завършилите специализанти подпишат договори и останат да работят в болницата в Кърджали, следва да им се предложи още по-високо заплащане.

Възможно е дори младият лекар да отиде да специализира в Кърджали и да взима с ⅓ по-висока заплата, от тази, която би взимал в Пирогов например.  
 
Подобни стимули биха решили и проблема с неравномерното разпределение на специалисти в отдалечени региони в България.

- Защо един млад специализант да не избере да остане в София, където са концентрирани най-много специалисти?

Въпросът е системата със специализациите да се организира така, че там, където отиде специализантът, да има центрове за обучение. Когато новозавършилият иска да работи в своята лично избрана конкретна специалност, да има екип, който да е достатъчно квалифициран, че да го обучава.

Концентрацията на специализанти в големите градове и в големите болници се дължи на факта, че там има много специалисти, които да помогнат за обучението.

Първо е обучението, после е заплащането - макар да знаем, че са свързани…  
 

- Как трябва да се оценява трудът на лекарите - за просто извършена дейност или за постигнато качество и резултати? 
 
Още преди 3 години Българският лекарски съюз положи големи усилия, като изработи правила за добра медицинска практика. Това беше идея на тогавашното Здравно министерство. Ние внесохме проекта за разглеждане, но дотам… Защо?!

В цял свят оценката за качеството се прави на базата на определени правила. Те разбира се са различни за всяка една от специалностите. Изпълнителна агенция “Медицински надзор” трябва да бъде контролът за качество - не Националната здравноосигурителна каса. За да се случва това обаче, са нужни правила.  
 

- По време на  извънредната епидемична обстановка лекарите получаваха Covid добавки. Трябва ли под друга форма такива добавки да продължат да се отпускат и след края на извънредното  положение?

 
Не трябват стимули. Трябва качествено да се остойности трудът на тези лекари. Трябва да се коригира заплащането както на младите, така и на специалистите.

Може да прочетете в описанието на всяка една клинична пътека колко са разходите за електроенергия, за парно, за консумативи, нужни за лечението на всяка една диагноза. Единственото, което няма да прочетете, е колко струва лекарският труд.

Това го нямаме, а за мен то е едно от най-съществените и реални неща. Тогава най-честно ще се вижда кой лекар колко пари е изработил по съответната пътека и каква натовареност има.

 
- Covid кризата е своеобразен тест за системата на здравеопазването, който показа къде са нейните проблеми. Очаква ли се колапс в здравеопазването със задълбочаващата се криза, свързана с войната в Украйна?

Не мога да давам категорични прогнози. Със сигурност се надявам да не се получи колапс, разбира се. Трябват усилия за компенсация. В момента водим преговори със Здравната каса за по-добри условия за следващата година. Юни месец предстои актуализация на бюджета.  
 
Едно е ясно - “благодарение” на Covid кризата се видя колко са важни лекарите.  

В този ред на мисли, искам да отправя най-искрените си благодарности към младите лекари, защото те бяха гръбнака на системата. Включиха се много активно в борбата със заразата. Бяха и в Covid звената, и в триажа - навсякъде, където имаше нужда от тях. Лекарското съсловие показа грижата си към обществото в тази криза.

Светът се мени. Не се знае какъв грип ще се появи след една година. Ние трябва да имаме готовност и да мислим заедно.  
 

- Кои са правилните действия за превенция и контрол на Covid-19 вбъдеще?

За мен едно от основните действия, което все още не е добре застъпено в България, е здравеопазването да обърне внимание на пост-Covid синдрома.

Световната здравна организация публикува официална статистика за последиците от премината коронавирусна инфекция - миокардити, перикардити и още ред други усложнения.

За мен не превенцията е ключова, а ваксинацията. Нужна е масова кампания за ваксиниране. Лекарското и политическото съсловие трябва да се обединят около целта възможно най-много хора да бъдат ваксинирани. В държави с над 90% ваксинационен обхват, този проблем вече е изкоренен.  
Да бъдем откровени - не са толкова важни мерките, които залагаме, защото така или иначе те не се спазваха от всички.  
 
Нуждата от ваксинация трябва да остане основната тема в дневния ред. Това е основната мярка за мен.