Раздразнителност, затруднено общуване, недоспиване, упоритото главоболие и болките във врата са първите сигурни предвестници на бърнаута. Нестабилното емоционално състояние може и да не влезна в класификатора на значимите заболявания на Световната здравна организация (СЗО), но е феномен на работната среда, който все по-често превзема „прегорели“ от графици и напрежение служители.


Синдромът на професионалното изчерпване създава чувството за неудовлетворение от работата, обикновено хората усещат крещяща липса на мотивация, загуба на вдъхновение, определят работната среда като токсична и са готови да заявят, че са на ръба на силите си. 


„Човек има трудна концентрация, започват здравословни проблеми. Доста е опасно, когато се премине границата. Основното е какви са превантивните мерки за да не се стигне до бърнаут?“, загатна психологът доц. Маргарита Бакрачева в пред Bulgaria On AIR.



„Бърнаутът не е болест, но води до поредица от болести. За да не допуснем изтощение и прегравяне, просто трябва да ограничим нощния и извънреден труд. Хората не искат да полагат извънреден труд, искат нормално заплащане. Извънредният труд води до прегряване“, коментира и Ваня Григорова от КТ „Подкерпа“.


Синдромът на професионалното изчерпване не успя да влезне в списъка на СЗО за 10-те най-големи риска за здравето, защото зад тази класация  стои сериозна научна обосновка и изследвания на смъртността, заболеваемостта и и дните, прекарани в нетрудоспособност. Това обясни в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков и доц. Михаил Околийски, който управлява офиса на Световната здравна организация в България.


„Всяка година около 10 00 души в България умират в резултат на влиянието на замърсения въздух, например. Другите са класически незаразни хронични заболявания като рак, белодробни респираторни заболявания и такива на на сърдечно-съдовата система. ХИВ също попада в топ 10“, добави експерта и добави, че една голяма група са незаразните хронични заболявания, като в това отношение България е една от страните, засегнати най-много в европейския регион на СЗО.


„Причината е, че тук са най-ниските нива на физическа активност, на неупотреба на тютюневи и алкохолни изделия, на превенция на тези заболявания, както и на тоталната липса на здравно образование в училищата. Друг огромен проблем е грипната епидемия - под 5% от населението се ваксинират срещу грип, а грипът отнема и животи“, подчерта доц. Михаил Околийски.

 

Още от разговора с доц. Михаил Околийски може да проследите във видео материала.