През 2018 г. общия брой на лечебните заведения у нас остава непроменен – 346. Толкова са били болниците и през 2017 г. у нас, но парадоксът е, че броят на леглата в тях се множи. Това показват актуалните данни на Националния статистически институт (НСИ) за лечебните заведения в болничната и извънболничната помощ в България.


След като Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) наложи по-строги правила за откриване на нови болници в страната, многопрофилните болници към момента са 185 – с 1 повече спрямо 2017 г. Специализираните болници намаляват с 1 - до 137, а комплексните онкологични центрове, центровете за психично здраве и кожно-венерическите центрове запазват броя си.


Съществената разлика в цифрите е при броя на болничните легла. Ако през 2017 г. осигуреността на населението с болничните легла е 748.1 на 100 000 души от населението, като най-високи са стойностите на показателя в областите Пловдив (970.7 на 100 000 души от населението), Смолян (955.4) и Плевен (900.5), а най-ниски са в областите Ямбол (361.1) и Видин (385.4), то през 2018 г. цифрата осезаемо расте. 



В края на 2018 г. болничните легла в страната са 759.6 на 100 000 души от населението. Най-високи са стойностите на показателя в областите Пловдив (979.9 на 100 000 души от населението), Смолян (974.2) и Плевен (928.9), а най-ниски са в областите Ямбол (344.8), Перник (370.6) и Видин (394.7) Към 31.12.2018 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 066 с 1 253 легла за краткосрочно наблюдение и престой.


Броят не лекарите у нас остава почти непроменен – от 29 073 през 2017 г., в края на 2018 г. те са 29 667. Лекарите по дентална медицина са 7 240, като 6 347 от тях работят в практики, които имат сключен договор с НЗОК. От тях 101, или 1.6%, обслужват населението на повече от една област. Медицинските специалисти по здравни грижи са 46 332, от които 30 589 медицински сестри и 3 155 акушерки.


По специалности най-голям е делът на общопрактикуващите лекари - 4 199, или 14.2% от всички лекари в страната, следвани от: Акушерство и гинекология и Кардиология - по 5.9%, Педиатрия - 5.8%, Анестезиология и интензивно лечение - 5.6%, Хирургия - 5.3%, и Нервни болести – 5.0%.


В доклада на НСИ основен проблем отново се очертава неравномерното разпределение на специалистите в страната. Осигуреността на населението с лекари по области варира от 25.9 до 62.0 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници (фиг. 3). Стойности над този за страната има показателят в областите Плевен (62.0 на 10 000 души от населението), Пловдив (51.2), София (столица) (50.9) и Варна (50.0). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (25.9 на 10 000 души от населението), Добрич (26.7) и Перник (28.6).


Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 6.0 на 10 000 души от населението като най-висок е показателят за областите Плевен (8.4 на 10 000 души), Видин и Кюстендил (по 7.1) и Ловеч (6.9), а по дентална медицина най-добро е разпределението в областите Пловдив (15.7 на 10 000 души), София (столица) (14.4), Варна (12.1) и Перник (11.9). Най-ниска е осигуреността на населението с лекари по дентална медицина в областите Търговище и София (5.3), Разград (5.6) и Силистра (5.7 на 10 000 души от населението).