Болничните сдружения настояват държавата да оттегли незабавно текстовете, несъответстващи с действащото българско законодателство, от Проекта на Договор за изменение и допълнение на Националния рамков договор 2020-2022 г.

 

Те се отнасят предимно до разходите на лечебните заведения за персонал. 


 

Официалното становище е изпратено до министър-председателя Кирил Петков, здравния министър проф. Асена Сербезова, НЗОК, БЛС и проф. Анастас Герджиков.

 

В Проекта са предвидени клаузи за разходите на лечебните заведения за персонал, техният дял от приходите от НЗОК, съотношението между минималното и максималното брутно трудово възнаграждение на медицинските специалисти. 

 

„Началните основни месечни заплати“ за категориите персонал излизат извън предметния обхват на националния рамков договор, посочен изчерпателно в чл. 55 от Закона за здравното осигуряване, заявяват болничните сдружения.

 

„С предлаганите текстове е нарушен принципа на сключване на трудовия договор и определяне на неговото съдържание съгласно разпоредбите на чл. 66 ал. 1 от Кодекса на труда и принципа на свободното договаряне на други условия на трудовия договор, за които не може да има задължителни правила в други нормативни актове“, посочват болничните асоциации до институциите.

 

В становището пише още, че текстовете в Проекта, ограничаващи правото на възмезден труд на медицинските специалисти, заемащи едновременно две ръководни длъжности в две различни структури - болнична и академична, противоречат на императивните правни норми. 

 

Ограничава се правото на възмезден труд, което е основно човешко право, гарантирано от Конституцията на Република България, от конвенциите на Международната организация на труда и от много други документи, ратифицирани от нашата страна, включително - Всеобща декларация за правата на човека, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Европейската социална харта и Хартата на основните права на Европейския съюз.

 

Болниците алармират, че е незаконосъобразно да се поставя БЛС в хипотеза да договаря заплати, които се изплащат от трети лица – самите работодатели. Законодателят не е делегирал такива права на страните по НРД.

 

Болничните сдружения категорично заявяват, че подкрепят принципното увеличение на заплатите в сектор здравеопазване.

 

„Такова е необходимо по много причини, сред които справяне с кадровата криза и адекватна реакция на ускоряващата се инфлация, която по официални данни е 10% на годишна база през февруари, а за цялата 2022 г. се очаква да е около 13%. Българските медици заслужават да получават достойно възнаграждение за труда си, което сме заявявали многократно и в този смисъл сме готови да подкрепим Правителството, в желанието му, което отдавна е и наша цел“, казват от болниците. Според лечебните заведения без драстично увеличение на средствата за здравеопазване като дял от БВП, близки до нивата в ЕС, не могат да се осигурят такива възнаграждения, каквито се предлагат.

 

Становището е подписано от Асоциацията на университетските болници в България, Националното сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение, Сдружението на общинските болници в България, Българската болнична асоциация и Националното сдружение на частните болници.