От началото на 2019 г. в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ са получени общо 18 искания за проверки. От тях 16 са от Обединен здравноосигурителен фонд „Доверие“, 2 сигнала със съмнение за застрахователна измама, които са насочени към компетентните органи, са от Метлайф Юръп Д.А.К. – България, а от останалите 25 застрахователни дружества не са подавани искания за проверки или сигнали, съобщиха от Изпълнителна агенция "Медицински надзор".


Справката идва веднага след като вчера от Асоциацията на дружества за доброволно здравно осигуряване сигнализираха, че болници искат незаконно доплащане от пациенти за услуги, които не са регламентирани. Застрахователи често получават фактури за оценка за риск от болка, транспортиране между отделенията или запазен час за операционна зала. Според здравни застрахователи, освен че исканите суми са незаконни, то тези доплащания опорочават идеята за допълнителното здравно осигуряване. Някои от сигналите на застрахователите са вече в прокуратурата, съобщават от БНТ.


Относно цитираните случаи на нарушения от застрахователите от Агенцията са категорични, че се иска „от една държавна институция да извърши проверка, целта на която е да се установят данни и факти, касаещи изпълнението на един частноправен договор между застрахователното дружество и застрахованото лице, т.е. застрахователното дружество без наличие на правно основание възлага на държавна  институция да подпомогне разрешаването на един частноправен спор. По правило в тези случаи застрахователното дружество изразява недоволство, ако спорът не бъде решен в негова полза. Покрай всичко това се погазват и основни правила за защита на личните данни“, пишат в позицията си от „Медицински надзор“.



Здравният министър коментира пред медии, че контролът на медицинския одит не е на нужното ниво и обеща законодателни промени. „Има голяма фантазия. По някой път и аз самия съм се учудвал на такива кешови плащания, като например е имало и плащания за гражданин за ползване на операционно легло. Ами как ще стане операцията без операционно легло и как ще стане това допълнителен кешов разход за пациент“, изказа мнението си здравния министър.


По думите на д-р Мими Виткова от Асоциацията на здравните застрахователи освен запазен час за операционна, болниците масово представяли фактури за 7 лева за еднократно измерване на кръвното, оценка на риск от падане, обработка на документи, поддръжка на компютърна система. При нормално раждане, платено от Касата - доплащане за адаптация на семейството и ултразвуков преглед на новороденото и консултация по социални въпроси.


За подобни плащания сигнали са пращани и в Касата, и в медицинския одит. От там по думитена за здравните застрахователи, редовно отказвали проверка, тъй като болните били приемани като частни пациенти. Оказва се, че в някои болници хирургът нямал договор с тях да работи по клинични пътеки и затова здравноосигурени пациенти трябвало да плащат. Тарифите били по усмотрение на болниците. Затова застрахователите настояват много точно да се регламентира тяхната работа.


От официаланата позицията на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ става ясно още, че през 2019 г. са извършени 44 проверки, касаещи нарушени икономически права на пациенти в 37 лечебни заведения, в резултат на което са установени 460 нарушения за които са съставени и връчени 20 акта за установяване на административни нарушения. Предстои връчването на още 406 акта за установяване на административни нарушения. „Агенцията е изготвила план за тематични проверки на лечебни заведения в цялата страна по въпроси, свързани с икономическите права на пациентите, както и програма за превенция на този тип административни нарушения“, допълват те.