Диабетът остава глобален здравен проблем за всички държави по света. Близо 463 млн. са хората с това заболяване (9.3% от населението), като се очаква броят им да се удвои през следващите 20 години. В България през 2019 г. са 442 хил. души или 8.3% от населението на възраст между 20-79 години са с диабет. В същото време страната ни е постигнала добри резултати в областта на захарния диабет, но основна задача остава необходимостта от провеждането на целенасочена национална политика за превенция, ранна диагностика и контрол на заболяването.


Около това мнение се обединиха водещи специалисти в областта на захарния диабет по време на кръглата маса на тема: „Заедно можем да победим диабета“, провела се в Народното събрание. Форумът се организира по инициатива на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) и в хода на дискусията бяха представени актуални данни за диабета в България и Европа и политики за подобряване на резултатите от контрола и решението на диабета. Водещи организации като Международната диабетна федерация (IDF) и Европейския диабетен форум също споделиха своя опит.


Началникът на Клиниката по диабетология в УСБАЛЕ „Академик Иван Пенчев“ проф. Цветалина Танкова акцентира върху проблема, че всеки втори човек с диабет по света е недиагностициран, а един от всеки 13 души има предиабет. „Това налага подобряване на скрининга за предиабет, програми за превенция на болестта, защото половината от случаите на захарен диабет тип 2 могат да бъдат предотвратени“, категорична бе проф. Танкова.



Колегата й от Международната диабетна федерация за Европа проф. Сена Карадениз потвърди, че на Стария континент един от всеки трима възрастни с диабет е недиагностициран. Прогнозите са, че до 2045 г. заболеваемостта  ще се увеличи с 45% в световен мащаб. В същото време усложнения като сърдечно-съдовите и бъбречните заболявания, които са основната причина за смърт при диабетно болните, могат  бъдат избегнати чрез подходящо лечение. За това е нужно ефективно участие от страна на здравните специалисти и пациентите в разработването на нови обществени политики.


Според изследване на Катедрата по „Организация и икономика на фармацията“ в МУ-София продължителността на живота при хората с диабет тип 2 се подобрява и изпреварва с 6 месеца тази на останалата част от обществото, а за периода 2012 – 2015 г. медицината у нас е спечелила година повече живот за хората с диабет. По данни на Диабетния регистър в УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“ броят на диабетиците с усложнения е над 163 000.


Все още над 50% от българите с диабет не постигат добър контрол на заболяването. Основната причина за това е, че голям дял от тези пациенти нямат достатъчно знания и мотивация как да управляват заболяването си и как да водят здравословен начин на живот. В същото време фактът, че продължителността на живота при хората с диабет тип 2 е по-голяма, отколкото на останалата популация, показва, че информираността на цялото общество за риска от развитие на заболяването и мотивацията за воденето на здравословен начин на живот е още по-ниска.


Затова е необходима Национална диабетна програма, координирана от Министерството на здравеопазването, която да повиши информираността на населението относно рисковите фактори, и начините за повлияването им. „Превенцията, навременната диагностика и подобряването на грижите за пациентите  и тяхното обучение могат да подобрят контрола над заболяването, продължителността и качеството на живот, както и да намалят разходите на здравната система“, заяви и проф. Сабина Захариева - главен координатор на Експертния съвет по ендокринология към Министерство на здравеопазването, и изпълнителен директор УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“.


Според изнесените данни по време на кръглата маса, става ясно, че обществените средства на година за лечение на диабета в страната ни са около 550 млн. лв. по данни на Международната диабетна федерация (IDF). Близо 20% са за извънболнично проследяване (визити при общопрактикуващи лични лекари и други специалисти, изследвания, тест-ленти и др.), 20% са и разходите за медикаменти, като се реимбурсират всички съвременни терапии. Останалите 60%, което се явява основната част от средствата, дадени за лечение на диабет, отиват за хоспитализации и лечение на усложненията - сърдечно-съдови, неврологични, бъбречни, хирургични и др.


В същото време навлизането на съвременните здравни технологии допринася за подобрение на контрола на заболяването и намаляването на средствата за лечение на свързаните с него усложнения. Според анализите, в България делът на пациентите с добър контрол на болестта нараства и достига 40% от засегнатото население, а това води до намаляване на риска и броя на усложненията, което спестява разходи за тяхното лечение в размер на 20 млн. лв. 


Участие във форума взе и проф. Здравко Каменов, началник на Клиниката по ендокринология в УМБАЛ „Александровска“, който посочи, че диабетът представлява колосална тежест за хората, живеещи със състоянието, особено в Централна Европа (България, Хърватска, Чехия, Унгария, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения).


В Централна Европа има приблизително 7,6 милиона възрастни (20-79 г.) с диабет и съществува разлика между разпространението в този регион (7,3%) и в целия Европейски съюз като цяло (6,4%). Международната диабетна асоциация за Европа е създала и експертна декларация „Инициатива за доказателства в диабета в Централна Европа“, чиято цел е да идентифицира най-добрите практики, които могат да мотивират политическа подкрепа в региона на Централна Европа. „Необходимо е да се направи общоевропейска система с данни за заболяването, която да предоставя реални доклади за качеството на грижите и клиничните резултати при тези пациенти. Да се създаде „клиника на бъдещето“, където може да се получи цялостно обслужване на едно гише – от скрининг до лечение на усложнения. Клиника, в която грижите за пациента ще се основават на ценности и резултати, а не само на стойност“, изтъкна и гост-лектора проф. Джон Нолан, директор на Европейския диабетен форум.