“Педиатрите са известни със своята толерантност и търпение – работата, постоянния ни контакт с болните деца и техните родители са ни научили на това. Би било грешка от наша страна обаче, ако проявяваме тази толерантност и към неуредиците в детското здравеопазване – а те пряко се отразяват на качеството на медицинската дейност. Търпението се изчерпва! Прагът на толерантност към нерешените от години проблеми в детското здравеопазване е преминат“.


С тези думи от Българска педиатрична асоциация застанаха зад лекарите и специалистите по здравни грижи в държавните университетски педиатрични клиники, подкрепяйки протеста на колегите от СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“. Управителният съвет на асоциацията публикува декларация, в която не само подкрепя всички искания на лекарите от София, а припомня и нещата, за които се бори от години.

 


„Нееднократно сме поставяли пред държавните институции, отговарящи за здравеопазването, и редица други нерешени проблеми като: Заплащане на потребителска такса за работа с деца (амбулаторни и стационарни случаи). Незаплащането на таксата е директна дискриминация от страна на държавата към труда на педиатрите и всички специалисти, които се грижат за здравето на децата. Това е една от важните причини за драматичния спад на броя специалисти и на желаещи – лекари и професионалисти по здравни грижи, да работят в областта на детското здраве. Въвеждане на коефициент за сложност на случаите. Децата със сложни и трудни за диагностика и лечение заболявания се лекуват най-вече в университетските болници. Тези пациенти изискват и значителен финансов ресурс. Предлаганото от Министерство на здравеопазването повишаване на цените на клиничните пътеки (надяваме се и на клиничните и амбулаторни процедури) без диференциация на дейностите по сложност може само да задълбочи финансовия дисбаланс и да задълбочи кадровия дефицит в държавните университетски детски клиники и болници. Припомняме, че до 2005 г. министерството финансираше лечебните заведения в зависимост от тяхното ниво на компетентност. Смятаме, че няма законови пречки този подход да се приложи отново“, написаха от Педиатричната асоциация. 


Те настояват още за пълно разделяне на клиничните пътеки на такива за възрастни и деца, с което смятат, че ще се отстранят редица несъответствия и неточности. Да се разреши хоспитализацията, независимо от датата на предходната дехоспитализация, за децата в предучилищна възраст. „Днес, когато това е належащо, става за сметка на лечебното заведение или се налага „измислянето“ на „подходяща“ диагноза. Трябва най-сетне да се разбере, че патологията в детска възраст е специфична и нерядко се налага повторна хоспитализация в рамките на 30 дни за същото заболяване, дори и при коректно осъществени диагностика и лечение“, подчертават педиатрите. 


В декларацията си те коментират и клинична пътека №111 (в контекста на т. 4.), която бе въведена след настояване от страна на Асоциацията и ръководствата на университетските педиатрични клиники. „Тя даваше възможност да се хоспитализира дете за наблюдение до 24 часа при възникване на остро и неясно състояние – висока температура, болки и т.н. Преди няколко години се прие, че минималният престой по тази пътека не може да бъде по-малко от 48 часа, което обезмисли първоначално заложената идея“, допълват още специалистите.


Сред дългогодишните искания на съсловната организация са още да се разреши като терапевтична процедура при стационарно лечение на деца прилагането на медикаменти по лекарска преценка, въвеждането на допълнително заплащане на специалистите по здравни грижи, работещи с деца, както и създаване в Министерство на здравеопазването на структура, отговаряща за цялостното управление и координация на дейностите в детското здравеопазване.


От Българска педиатрична асоциация са категорични, че са в готовност за собствени координирани протестни действия, ако представените искания не намерят своето бързо решение.