Исхемичните инсулти са една от водещите причини за смъртност и инвалидизация в света и в България. Модерното лечение на тази диагноза у нас обаче не е добре развито.
Това стана ясно по време на дискусия на тема „Ще има ли България модерно лечение на инсултите", организирана от „Индекс на болниците" и Българското дружество по инсулт (БДИ). Лектори в нея бяха проф. Силва Андонова, директор на УМБАЛ „Св. Марина", доц. Росен Калпачки, председател на БДИ и Първан Симеонов, съучредител на “Индекс на болниците”.
Причините за ниския процент на тромболизи и тромбектомии у нас са различни. Повече за тях и за начините, по които те могат да бъдат преодолени, така че пациентите в България да бъдат равнопоставени в достъпа си до модерно лечение с тези в ЕС, споделят доц. Росен Калпачки и проф. Силва Андонова.
Българите умират от инсулт и други мозъчно-съдови болести 4 пъти по-често от средноевропейските граждани, заяви доц. Росен Калпачки, председател на Българското дружество по ендокринология.
Стандартизираният показател за смъртност от мозъчно-съдови болести в България е 313,6 на 100 000 души, при средно за ЕС 79,5 на 100 000 души. Съществуват убедителни доказателства, че инсултът е предотвратим, лечим и управляем и е налице потенциал за драстично намаляване на неговата тежест, включително и на дългосрочните му последствия.
Tози потенциал е свързан с превенцията, прилагането на съвременните методи на лечение – тромболиза и тромбектомия и в персонализираната рехабилитация и вторична профилактика.
В България обаче се правят 4 пъти по-малко тромболизи – 2,5%, при средно 10% в ЕС. Причините за това са в липса на достатъчно болнични структури, които са в състояние да прилагат съвременните методи на лечение, както и на достатъчно добре осигурена и организирана спешна помощ. Също така в липсата на опит и системно обучение на специалистите по прилагане на новите методи и наличие на несъвършенства в механизма на финансиране, част от които бяха коригирани едва в последните години.
Не на последно място – в ниската информираност на обществото за ранно разпознаване на симптомите на инсулт, в липсата на ангажираност с предотвратяването на инсулта.
Необходимо е изграждане на мрежа от мозъчно-съдови центрове, гарантиращи достъп на всеки до съвременно лечение в рамките на терапевтичния прозорец и интегрирани в общата лечебна мрежа.
Работещите в спешната и извънболничната помощ следва да бъдат обучени за своевременно насочване на пациентите с инсулт към специализирани болнични структури, прилагащи съвременното лечение на инсулт (строук центрове).
Мозъчният инсулт е втората водеща причина за смъртност (при 6,55 милиона души) и за трайна инвалидизация (143 милиона загубени години на живот, адаптирани към уврежданията (DALYs) в световен мащаб, като новорегистрираните случаи на инсулт са 12,2 милиона за 2019 г., заяви проф. Силва Андонова, директор на УМБАЛ “Св. Марина” - Варна.
Мозъчните инсулти са водеща причина за смъртност и инвалидизация и в България, като средната смъртност у нас (37 на 1000 души) е четири пъти по-висока от тази в останалите Европейски страни (8 на 1000 души).
Приложението на диференцираните методи за лечение при остър исхемичен инсулт – интравенозна тромболиза (IVT) и ендоваскуларно лечение (EVT) дават възможност за понижаване на смъртността и инвалидизацията при засегнатите пациенти при стриктно спазване на определени индикации и контраиндикации. Затова в Европа е създаден “Европейски план за борба с инсулта 2030”, като заложените в него цели са лечение на над 90% от хората с инсулт в специализирано звено като първа стъпка за лечение на острия инсулт достъп до реканализационни терапии при ≥95% от показаните пациенти, намаляване на средното време до начало на IVT до 120 минути, както и това при EVT до 200 мин. достигане на нива на IVT >15% и EVT > 5%, намаляване на смъртните случаи през първия месец до <25% при ХМИ и САХ, както и повишаване на добрите функционални резултати над 50%.
За постигането на по-добри резултати в България е наложително да се подобри организацията при диагностиката и лечението лечението на острите мозъчни инсулти в условия на спешност. Това включва изработване на национална стратегия за борба с инсулта, утвърждаване на програми за непрекъснато повишаване на осведомеността за разпознаване и действие при инсулт от населението, планиране на местата на специализираните центрове (Stroke Center/Unit) в страната и в големите градове с цел максимално скъсяване на времето за транспорт, провеждане на обучение в медицинските университети за възможностите за диференцирано лечение при инсулт на персонала от ЦСМП и мултидисциплинарния екип в болниците, ангажирани с диагностиката и лечението на острия инсулт.
Общо 41 858 са случаите на исхемични инсулти, които са били лекувани в 130 болници у нас през миналата година. Те са с над 2000 повече в сравнение с предходната година, показва анализът на „Индекс на болниците“.
Процентите на пациентите, които са получили модерно лечение под формата на тромболиза (IVT) или тромбектомия (EVT) обаче, остават изключително ниски – 2,5% и 0,1%. Реално увеличение спрямо 2021 г. при приложението на тези модерни методи няма.
През миналата година 87 или две три от всички 130 болници с договор със здравната каса за лечение на исхемични инсулти са заявили желание да правят и тромболизи.
В действителност обаче тази процедура са осъществявали едва половината – 44 болници. Най-много тромболизи са извършени в Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Св. Анна" в София - 277 от всички. След нея се нареждат областните болници в Хасково, Кърджали, „Св. Марина" във Варна, „Св. Георги" и „Св. Пантелеймон" в Пловдив, „Медика" в Русе, Пирогов.
Общият брой на тромболизите у нас през миналата година е бил 1030 или модерното лечение е било приложено при 2,5% от всички пациенти с исхемичен инсулт в болниците.
В същото време според различни медицински проучвания показани са тромболиза са над 20 и дори над 24 процента от всички пациенти с инсулт, като към момента средният процент на тромболизи в Европейския съюз е 10, а заложеният в Европейския план за борба с инсулта е над 15.
На практика това означава, че у нас процедурата се прилага няколко пъти по-рядко от възможното, което възпрепятства намаляването на инвалидизацията на хората с инсулт.
Интервенционално лечение (тромбектомии) се прилага при пациенти, при които тромболизата не е успяла да помогне и да премахне тромба. Затова заложените нива на лечение в Европейския план за борба с инсулта с ендоваскуларна терапия (EVT) са над 5%. За изминалата година обаче у нас този процент е 0,1, като има осъществени едва 49 тромбектомии в 4 болници – „Св. Анна", Пирогов и „Аджибадем Сити Клиник Токуда" в София, както и в „Св. Марина" във Варна.
В останалите четири болници с договор за тази дейност с касата – ВМА и „Св. Ив. Рилски" в София, „Св. Георги" в Пловдив, „Сърце и Мозък" в Плевен, няма извършена нито една процедура на пациенти с остър исхемичен инсулт. Лидер в интервенциите е „Св. Анна"- 32 тромбектомии, следвана от Пирогов – 12.