Българските пациенти получават достъп до иновативни терапии средно 547 дни след разрешението им за Европа от Европейската агенция по лекарствата, при средно 417 дни за ЕС. С готвената в момента нова регулация на механизма за въвеждане на иновативни терапии на Министерство на здравеопазването, достъпът може да се забави с още 400-500 дни. Така болните у нас ще получават ново лекарство с около 3 г. по-късно от останалите в ЕС, сигнализираха експерти от фармацевтичния сектор.


„Достъпът до нови терапии в България е ограничен, а предлаганите нормативни промени заедно ще създадат Бермудски триъгълник, от който трудно ще може да се излезе“, заяви изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM) Деян Денев по време на конференцията „Достъп до лекарствена терапия – възможности и предизвикателства“, проведена от в. „Капитал“ в партньорство с Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители, Българския фармацевтичен съюз (БФС) и Health PR в София.


Достъпът до иновативни лекарства става все по-затруднен, а системата на реимбурсиране на продуктите е неясна – не може да се разбере защо едно лекарство да се плаща 75% от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), а друго 50 % например, каза и Пламен Таушанов, председател на Българската асоциация за закрила на пациентите. 



Експертът на НЗОК д-р Димитър Петров отбеляза, че трябва да се установят работещи механизми за договаряне с производителите на лекарства и подкрепи внедряването на оценката на здравните технологии, за която има експертна подготовка. Той съобщи, че от 2020 г. касата ще плаща и помощни средства за хората с увреждания, както и повече лечебни храни. 


И въпреки, че председателя на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти проф. Николай Данчев заяви, че референтното ценообразуване е спестило над 25 млн. лв. на здравната каса за 2018 г., то много от участниците в събитието подчертаха, че то е по-скоро сериозна бариера, отколкото регулаторен механизъм в лекарствената политика. 


Проф. Тони Веков от Медицинския университет – Плевен, очерта 8 регулаторни пречки пред достъпа до нови лекарства и допълни, че 1500 търговски марки са изтеглени от България, откакто се прилага референтното ценообразуване. Причината е, че по този метод се стига до такова понижение на цените, с които кандидатстващите лекарства да бъдат разрешени за реимбурсиране от здравната каса, че се губи икономическата логика.


Неговата препоръка е да се премахне външното референтно ценообразуване, като се въведе оценка на здравните технологии плюс споразумение за споделяне на риска и задължително проследяване на здравния резултат.