Недоверчиви се оказаха българите към готвените промени в здравната система. Отношението на пациентите към предложенията на здравния министър Кирил Ананиев за реформа в сектора и разписаното в бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2018 г. е по-скоро негативно, сочи ново социологическо проучване на „Галъп интернешънъл“ и сайтът clinica.bg. Данните показват, че 74% от българите не вярват, че въвеждането на втора задължителна здрава вноска, би спряло практиката на доплащане в болниците у нас. 18% смятат, че втора вноска от 12 лв. при частен застраховател ще спре доплащанията, а 8%  се колебаят.


Най-негативно е оценена идеята всяка болница да има свои собствени цени за услугите, които ще се покриват от здравната каса, а ако лечението на пациента е по-скъпо, той да доплаща разликата – отчетливо мнозинство от 71% от интервюираните не одобряват това предложение. 


Прилагането на възможно най-евтина медикаментозна терапия също не е високо оценено – 54% са срещу тази идея, а 41% я харесват. Останалите се затрудняват. Тук, разбира се, не може да се очаква огромна запознатост сред респондентите, но общественият инстинкт е красноречив, допълват социолозите. Откриването на нова болница да става само с решение на парламента също не е припознато като ефективно решение, като повече от половината участници в проучването не го одобряват (54% са „против“, а 41% са „за“; останалите се колебаят). В такъв тип данни обикновено се отразява и общият негативизъм на обществото към темата.



Най-много одобрение получава само предложението Фондът за лечение за деца да премине към Здравната каса (мнозинство от 58% подкрепя, а 27% не подкрепят), макар по това предложение да е и сравнително висок и делът на тези, които не могат да преценят – 15%. Според екипа на проучването скандалите около въпросния фонд в последните години карат мнозинството българи до одобряват промяната.


Освен нагласите на българите към готвените промени в здравната система, изследването „Индекс на болниците“ отчита и обективните данни за състоянието на дейността на лечебните заведения в областта на ортопедията и кардиохирургията.Общо 6019 са сърдечните операции през изминалата година в България, които е финансирала НЗОК. Те са осъществени в 10 болници. Разположението им в страната обаче е крайно неравномерно. Шест от клиниките по кардиохирургия се намират в София. Останалите 4 са в Пловдив, Плевен, Варна и Бургас. Единствената болница за детски кардиохирургични операции - НКБ, отново е в столицата.


Освен географските диспропорции, големи са и различията при броя на пациентите, които минават през клиниките, показва данните в „Индекс на болниците“. Основният поток от пациентите се лекува в три болници – „Св. Екатерина", „Аджъбадем Токуда" в София и „Св. Георги" в Пловдив. В първата се извършват над 1300 операции годишно, във втората малко над хиляда, а в третата над 700. Или общо лекарите в тях правят 3000 от всички интервенции.


В останалите 7 болници се извършват 2000 операции. Броят на интервенциите обаче е пряко свързан с качеството на тази дейност. Според медицинския стандарт за кардиохирургия, който предстои да се приеме отново от МЗ, едно отделение трябва да има минимум 250 интервенции на година, за да има право да извършва сърдечни операции. Не е ясно дали всички болници отговарят на този критерий, според дейността им по НЗОК това не е така.


Данните в областта на ортопедията и травматологията показват, че общо 77548 операции, финансирани от НЗОК, са осъществени в областта на ортопедията през 2017 г. Те са извършени в 95 болници в страната, не всички обаче осъществяват пълна гама от медицинските дейности. В 42 или половината от всички болници се провеждат най-големите операции на долен крайник, а едва в 33 – се извършват най-големите операции на горен крайник.


Изключително неравномерен е обемът на дейностите в отделните клиники, той варира от 1 операция по някои клинични пътеки за цяла година до над 1000. Сред тях очаквано са най-големите държавни болници с традиции от години в тази дейност като „Пирогов“ и „Св. Георги“ в Пловдив, така и нови частни структури като „Софиямед“ в столицата, „Пълмед“ и „Еврохоспитал“ в Пловдив. В същото време в някои от клиниките общият обем на дейността по НЗОК за година е под 150 операции, въпреки че толкова са заложени като изискване в медицинския стандарт на операционна маса.