Достъпът до здравни грижи в България се е подобрил между 2014 и 2019 г. Въпреки това страната ни бележи 15,9% обща неудовлетвореност от качеството на самите здравни услуги, което я поставя на 22-ро място в ЕС, където средните проценти на неудовлетвореност са 25,5%.

 

Това показват данните от анализ на Експертния клуб за икономика и политика и Изследователския център “Тренд”.


 

Социологическото проучване е проведено между 5 и 13 юли сред 1005 пълнолетни граждани. Посветено е на достъпа до болнична и извънболнична помощ в България, съчетано с проучване на здравните нужди на населението. 

 

Събитието премина под надслова  “Достъп до здравни грижи в България” и се проведе в Българската телеграфна агенция. 

 

Сред присъстващите бяха официални представители на Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти.

 

Основният проблем на българския пациент е 78-процентното доплащане за лекарства от собствения му джоб. Процентите са над средните за Европейския съюз (ЕС). 

 

Скъпото здравеопазване също се оказва проблем. На двайсет и седем процента от хората им се е наложило да посетят лекар-специалист, но поради липса на финансови средства не са го направили.

 

Макроикономистът Аркади Шарков уточни, че по отношение на чакащите България е с малки показатели - под 5%. Димитър Ганев посочи, че над 55% от българите могат да посетят своя личен лекар още на същия ден, а 25% на следващия ден.

 

Над 90% от гражданите са били приети в болница в рамките на няколко дни. Един милион души население разполага с 53 болници, България е свръхосигурена от брой болници.

 

Според експертите, които взеха участие в дискусията, проблемът може да бъде решен чрез повишаване на цените на клинични пътеки и индексирането им с темпът на инфлацията. 

 

Необходимо е да се остойности лекарския труд, да се официализират доплащанията в системата и да се намали общото ценово равнище.

 

За да се намалят доплащанията на пациентите е необходимо да се повиши процентът реимбурсация за най-разпространените лекарства, които НЗОК покрива само частично. Ранният скрининг, превенцията и профилактиката също трябва да бъдат стимулирани.