Няма експерт, който да се подпише под сигурността и гаранцията на бързите тестове, но въпреки това, страната ни е заявила определено количество за закупуване пред Европейската комисия (ЕК). Това заяви премиера Бойко Борисов вчера на извънредния брифинг на правителството.

 

След създаването на Медицинския съвет, който ще информира за лечението на COVID-19, се появи казус относно бързите тестове за откриване на коронавируса. Националният щаб смятат, че бързите скрининг тестове не са надеждни, а експертите от новосъздадения Медицински съвет вчера заявиха, че те се използват навсякъде в Европа и трябва да бъдат масово приложени и у нас. 



На брифинга премиера Борисов обясни, че е обсъдил темата с израелския премиер, в присъствието на още шест премиери – на Италия, Унгария, Полша, Чехия, Словакия и др. „Няма бърз тест, сигурен. В Израел, считат, че по-рано от 8-9 седмици няма да могат и те да създадат“, обясни той.

 

Европейската комисия (ЕК) вече е направила обща поръчка за бързи тестове. България е заявила 1 000 000. „Истински вярвам, че моите колеги в Брюксел – комисарите и експертите, които работят за най-големия пазар – европейския, ще купят и ще предоставят най-доброто, което има. За да спрем да се изпитваме кой тест на коя организация и фирма е по-добър, по-сигурен или по качествен. Мисля, че това е едно добро, Соломоновско решение – всички в ЕС ще купим едни и същи тестове, които ЕК закупи и ще предостави“, обясни още министър председателя.

 

„Мнението на Щаба е, че която болница може да си осигури такива тестове, да ги ползва. Само че тези тестове по документа на Световната здравна организация, тъй като са сравнително нови и несигурни, не стават за надзора на заболяването - не може по бързи тестове да кажем колко болни имаме в държавата“, каза експертът и обясни, че има два типа бързи тестове.


Едната група са тестовете, които доказват антиген - наличие на вируса в засегнатите тъкани на задния назофаринкс. „Бърка се с тампона, както се бърка за генетичното изследване, и се доказва чрез имунофлуоресценция наличието на антиген. Доказването на антиген е по-рано в хода на самото заболяване за конкретния пациент - ако започне да ти тече носа, да те стяга гърлото, да губиш вкус и ако ти се вземе материал, може да се докаже наличие на вируса в горните дихателни пътища“, обясни проф. Кантарджиев.


Втората група, пак наречени от производители и търговци бързи тестове, са за доказване на антитела. „А антитела - имунен отговор в човека, може да се получи така: Ако се заразиш днес, след четвъртия ден може да започнеш да отделяш вируса, на петия ден или седмия, осмия ден може да получиш симптомите, които да се задълбочават и чак на седмия-десетия ден от началото на заболяването може да получиш антитела, които много лесно и бързо могат да се докажат в капчицата кръв. Но това може да стане 7 или 10 дена след първия контакт с вирус. Тестът е бърз, но той показва, че ти вече си развил заболяването и си развил имунен отговор“, обобщи експерта.
 

В ефира на „Денят ON AIR“ д-р Гергана Николова, общопрактикуващ лекар и член на Управителния съвет на Български лекарски съюз (БЛС), изрази мнение, че ако се използват бързите тестове, ще могат да се направят проби на доста по-голяма част от пациентите, за които има съмнение, че зад заболяването им се крие COVID-19.


„Прав е проф. д-р Кантарджиев, че те не са абсолютно надеждни, така както другите тестове, които стават за 24 часа, но това са възможностите да се тестват по-широк кръг от хора“, посочи д-р Николова пред Bulgaria ON AIR.


И днес, както вчера, доц. д-р Атанас Мангъров, член на Медицинския съвет към правителството, заяви пред БНТ, че без бързите тестове експертите нямат представа какво се случва в страната. По думите му тези тестове са с чувствителност около 90%, но когато не се правят, пропускането е 100%.


„Задачата на Медицинския съвет е да дава съвети и да набляга на нещата, които счита, че не се правят както трябва. Това, което не се прави, е че епидемиологичният надзор, което е много важно средство в борбата с всяка епидемия, не се прави както трябва. Ако това беше направено овреме, ние щяхме да хванем значителна част от предишните случаи, докато сега виждате, че се хващат вторични и третични случаи, тоест на хора, които са заразени от други хора“, категоричен е доц. д-р Мангъров.