Хроничното бъбречно заболяване засяга 13% от българите

В Народно събрание по инициатива на Българското дружество по нефрология (БДН), се проведе дискусия на тема „Хроничното бъбречно заболяване – неподозирано предизвикателство пред здравната система на Република България“.

 

Дружеството по нефрология предлага създаване на Национална скринингова програма за хроничното бъбречно заболяване, включването му в годишните профилактични прегледи, както и създаване на национална политика за бъбречните трансплантации. 


 

Генералният директор на Националната пациентска организация (НПО) д-р Станимир Хасърджиев подкрепи категорично създаването на Национална скринингова програма. 

 

Според него възможно решение е прилагането на автоматизирано известяване на общопрактикуващия лекар и пациента за повишен риск от ХБЗ. Това техническо решение вече съществува и се прилага пилотно в някои  практики, обясни той.

Някои изследвания за ХБЗ са включени в здравния пакет, обясни заместник-министърът на здравеопазването д-р Петър Грибнев.  “От тук нататък е нужно да се създаде национална стратегия и да се разпише какво да включва скрининга. Като цяло сме за такава стратегия. Нека да направим възможно най-рано откриването на заболяването“, каза д-р Грибнев и пое ангажимент в Националната здравна стратегия да се включи скринингова програма за ХБЗ.


„Хроничното бъбречно заболяване протича бавно, напредва бавно и ние, изправени пред редица други предизвикателства в здравната ни система в последните години, не успяваме да отдадем необходимото внимание на това заболяване, при което често пъти се стига до трансплантация“, каза председателят на Комисията по здравеопазването към 47-то народно събрание доц. д-р Антон Тонев.

Повече от 840 милиона души в света имат хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ), съобщи проф. д-р Емил Паскалев, председател на БДН и началник на Клиниката по нефрология, трансплантация и диализно лечение към УМБАЛ „Александровска“. 

 

Това е около 80% повече от броя на хората с диабет и около десет пъти повече от броя на хората с рак. През 2019 г. ХБЗ е десета водеща причина за смърт в световен мащаб и се очаква до 2040 г. да стане пета, обясни проф. д-р Паскалев.

България е на едно от първите места в Европа по честота на заболяването - 13% от хората у нас имат ХБЗ, поради което е необходимо да се вземат спешни мерки за ранно диагностициране и навременно лечение на пациентите.

Диабетът и артериалната хипертония (АХ) са двете най-чести причини за развитие на ХБЗ. Диабетът е причина за 38% от случаите на ХБЗ, а АХ за 28% от тях. Важно е тези пациенти да проследяват бъбречната си функция поне 1 път в годината, защото ранните етапи на ХБЗ могат да бъдат обратими.

 

„Ако ХБЗ бъде открито навреме, прогресията му може да бъде забавена. По-ранното диагностициране ще намали броя на пациентите с ХБЗ, стигащи до диализа и ще облекчи значително тежестта върху здравната система“, каза проф. Паскалев.

Ако се диагностицира твърде късно и не се лекува, ХБЗ може да прогресира до бъбречна недостатъчност и единственото решение е диализа или бъбречна трансплантация, които са силно инвазивни и изтощителни за пациентите и водят до значителни разходи за здравните системи.

Държавите в Европа вече харчат милиарди долари за болестта всяка година. През 2021 г. само за пет европейски държави общите годишни разходи за ХБЗ варират между 3,2% и 5,6% от съответните им годишни национални бюджети за здравеопазване.

Проф. Паскалев представи и фармако-икономическите характеристики на ХБЗ. Данните сочат, че консервативното лечение е свързано с най-малък финансов ресурс. Освен това съвременната терапия може да отложи времето до терминална бъбречна недостатъчност и диализа с близо 7 години. 

 

Два пъти повече средства са необходими за терапия при бъбречна трансплантация след първата година, но реално не може да се оцени финансово положителния факт, че 82% от тези пациенти работят, плащат здравен данък, могат и имат деца. 

 

Най-голям финансов ресурс е необходим за диализно лечение. Така например разходите в България за лечение с хрониодиализа на средно 3500 пациенти само по амбулаторна процедура „Хрониодиализа“ за 2020 г. надхвърлят 97 млн. лв.