Пациентските организации приеха меморандум за повишаване на стандартите в здравеопазването и активното пациентско участие. 

 

Страните по меморандума се обединяват около необходимостта от решаване на въпроса с недостига на кадри в системата, дигитализация на сектора, създаване на идентификатори за качество на здравните услуги, осигуряване и доставка на лекарства до дома на пациента, възможност за предоставяне на лабораторни изследвания с пробовземане в дома на пациента и др. 


 

Пациентските организации подчертават, че .все още не съществува нормативно решение за цялостното здравно осигуряване на бежанците от Украйна, които са предимно жени и деца 

 

Те апелират за създаване на Стратегия за цялостно развитие на здравеопазването в Република България и пътна карта, включваща мерките и дейностите за изпълнение на стратегическите цели. 

 

Акцент е поставен върху включването на България във всички 24 референтни мрежи в Европейския съюз по редки болести, тъй като към момента страната ни членува в едва 5 от тях и има само 4  пациентски застъпници. 

 

Редките заболявания в световен мащаб наброяват 7 000. В България са признати само около 2%. На практика за здравната ни системата останалите заболявания не съществуват. 

 

В Европа в последните години са утвърдени 58 терапии за редки болести, а за българските пациенти са достъпни само 8. 

 

„Имаме необходимост нашите пациенти да бъдат по-често включвани във вземането на решения, тъй като те най-добре познават пътя, по който минават. Да, те имат лесен достъп до здравеопазване.

 

Въпросът е, че решенията, които им се предлагат, са на парче, а когато трябва да се съберат тези парчета, те стигат до болница“, отбеляза председателят на Национална пациентска организация д-р Иван Вецев.

 

Според него проблемът е в липсата на едно много важно звено в здравната система – медицинската медиация, чиято роля е именно да разяснява на пациентите какво поведение трябва да имат и защо е наложително да спазват лекарските препоръки. Той смята, че това е роля, която пациентските организации могат да поемат.

 

Заместник-председателят на Комисия по здравеопазването в 47-то Народно събрание д-р Александър Симидчиев подкрепи тезата на д-р вецев. Той бе категоричен, че делът на средствата за здравеопазване остава около 7% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, което според него не поставя системата на здравеопазването като обект на национален интерес. 

 

„В държавите, с които искаме да се сравняваме, средствата за здравеопазване са около 19% от БВП, при нас е 7%. Какъв е смисълът да се дадат много пари за лечение на заболяване, което е хванато малко преди смъртта? Ние имаме нужда да инвестираме в превенция и профилактика на много по-ранен етап. В същото време Касата инвестира ниско едноцифрено число в превенция и профилактика, а в късните етапи на лечение – двуцифрено число“, категоричен е д-р Симидчиев.

 

Бившият директор на Националния център по обществено здраве и анализи проф. Христо Хинков цитира изследване, според което най-голямо влияние за здравето, около 40%, има личното поведение. Влиянието на икономическите фактори е около 30-35%, останалият дял си поделят околната среда и наследствени фактори. 

 

„Ние нямаме отношение към собственото си здраве и очакваме държавата или поредния министър, или политическата сила да реши този проблем. Това някой трябва да го възпитава и трябва да се започне от първите 7 години. Това е изключително важно и това е работата на една пациентска организация, защото очевидно на държавно ниво това не може да се случи“, смята проф. Хинков.

 

Бившият генерален секретар на Европейския пациентски форум Никола Бедлингтън представи добри практики от Европа за активни граждански общества в здравеопазването и обърна специално внимание, че пациентските организации следва да имат пълен консенсус помежду си за това, което искат от политиците и за начините как да бъде постигнато.

 

„Ако има разногласия, това дава отлична възможност на политиците да не предприемат никакви действия, така че единодушието и единодействието са от ключово значение за успеха“, подчерта Бедлингтън.