Липсата на увеличение на средствата за извънболнична помощ, профилактика и превенция на заболяванията е най-големият недостатък на проекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса. Техният дял е едва 12% при средно за ЕС около 20-25%, пише в официално становище Българската стопанска камара (БСК).


Неправителствената бизнес организация не подкрепя внесените за обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество днес проекти на финансов бюджет и бюджетите на държавното обществено осигуряване и на националната здравноосигурителна каса.


В становището си от БСК обръщат специално внимание на проблемите в бюджета на Здравната каса. „В него не е изяснен редът и източникът за погасяване на задълженията на болниците (около 500 млн. лв.), които в голямата си част са държавни и общински. Така се създава реална опасност погасяването на задълженията да е за сметка на предвидените средства за болнична помощ, което допълнително ще дебалансира бюджета на системата. Състоянието на общинските болници е изключително тревожно – голямата част от тях са пред фалит, а липсват мерки за запазването им като система, която пряко обслужва повече от 2 млн. души, главно с ниски доходи и възможности“, подчертават от бизнеса.



Сред основните им критики е липсата на радикални решения за ограничаване на разходите за лекарства, които достигат до 30% от бюджета, при средно равнище за страните от ЕС 15-18%. „Отново се предвижда ръст на лекарствата за злокачествени заболявания, които достигат до 385 млн. лв., а това е около 8% от бюджета на касата“, се казва още в становището на БСК.


Бизнесът смята възможностите за увеличаване на приходите в Здравната каса за крайно ограничени. „Не се очаква значително нарастване на публичните средства за здравеопазване през тази и следващите години. Публичните разходи за здравеопазване като дял от БВП продължават да са в диапазона около 4,6 на сто, при средно за страните от ЕС - 11%. Запазването на сравнително нисък дял на публичните средства за здравеопазване не само не позволява развитие на българското здравеопазване, но и е фактор за постоянно влошаване на качеството на обслужване и за намаляване възможностите за оказване на адекватна медицинска помощ“.


Отчетени са и проблемите за липсата на възможности за мотивация и задържане на медицинския персонал и особено за повишаване на неговата квалификация. Силно надценена за експертите на БСК е и прогнозата за събираемостта на средствата от осигурителни вноски. В същото време според тях, не се предвиждат мерки, с които да се промени подходът към лицата, които не внасят здравни осигуровки. „Държавата продължава да не покрива разходите за медицинското обслужване лицата, които не правят здравни вноски, поради което лечението на този голям контингент е за сметка на здравноосигурените лица и води до натрупване на дефицити“.


От БСК не крият и недоволството си от прилагания и в този бюджет подход чрез преходните и заключителни разпоредби на закона да се правят радикални промени в други закони, които преформатират системата по непрозрачен начин.