В последните 20 години, откакто здравеопазването у нас се финансира от осигурителния модел, разходите за здраве непрекъснато растат. А най-големия губещ е и най-уязвимия по веригата – болния човек. Това заяви бившият министър на здравеопазването и председател на управителния съвет на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване д-р Мими Виткова пред Bulgaria On AIR. Тя коментира приетия вчера на първо четене в Парламента бюджет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2020 г., който бе подкрепен от управляващите - ГЕРБ и Обединени патриоти. Против гласуваха от опозицията - БСП и ДПС. 


„Системата е затлачена и никой не казва каква точно реформа трябва да се направи. Диспропорциите са огромни, а наливането на пари в системата не може да доведе до добри резултати. Даже ако сравним разходите за здравеопазване с бюджетния период - те са нараснали може би десет пъти. И в същото време нито здравните показатели се подобряват, нито пък удовлетвореността на пациенти или персонал расте“, сподели д-р Виткова.


Подобни бяха и аргументите на опозицията, която не подкрепи бюджета на Касата. Според тях липсва каквато и да идея за реформа в сектора. В своя защита здравният министър Кирил Ананиев заяви, че смяната на модела в здравеопазването ще се случи през 2021-ва година и тя няма как да се види в този бюджет. От парламентарната трибуна депутатът от БСП Георги Михайлов добави, че: “В един съвременен, глобален модерен свят гръбнакът на здравеопазването и основните му задачи, които трябва да решава са в доболничната помощ“.



По думите на д-р Виткова с доплащането и сега се наказва най-уязвимият по веригата - болният човек. „Не е нормално хора с доходи 7000 лв. на месец да имат платени изцяло здравни осигуровки, а човек с минимална заплата да доплаща. Реално ние не знаем кое колко струва в здравеопазването. Пациентът иска, когато боледува, да не му се налага да събира пари - трябва да помислим за по-справедливо разпределение. Конторолът в системата е нулев, министърът го вижда и затова и проверките са с нулев резултат“, подчерта още тя. 


От дебатите вчера стана ясно, че 50% от средствата са предвидени за болнична помощ, като парите са над 2,2 милиарда лева, което е с близо 250 млн. лв. повече. 30% пък са предвидени за лекарствени средства или около 500 млн. лв. От следващата година Здравната каса ще заплаща медицинските пособия на хората с увреждания и ще покрива още 15 клинични пътеки. Увеличават се и средствата за първична медицинска помощ с 19 милиона лева, специализираната извънболнична медицинска помощ - с 14 милиона лева, медикодиагностичната дейност - с 4,3 милиона лева, денталната дейност с 12,8 милиона лева, болничната медицинска помощ с 233,8 милиона лева, а за лекарствени продукти, медицински изделия, диетични храни и специализирани медицински изделия - със 126 милиона лева.


Ръстът в приходната част на Бюджета е 445 милиона лева, като 404 милиона лева от тях ще дойдат от здравноосигурителни вноски, основно заради увеличението на минималната работна заплата от 1-ви януари. Очаква се и разходите за следващата година по бюджета на Касата да нараснат с 394 милиона спрямо 2019 г.

 

Повече по темата може да проследите във видео материала.