Биляна Лавчева е магистър по право от Софийски университет "Св. Климент Охридски". Област на нейната практика са семейното право и делата по Закона за защита от домашното насилие. Адв. Лавчева е бивш главен юрисконсулт в Изпълнителна дирекция "Инспекция по труда" и "Напоителни системи" София. 

 

Тя е съосновател на фондация “Аме”, която обединява усилията на своите членове около идеята за ненарушаване и защита на правата на жените и децата жертви на домашно насилие. 


 

“Аме” посредничи между различни институции и координира техните усилия по проблемите на насилието срещу тези групи.

 

 - Г-жо Лавчева, какъв бе мотивът да основете фондация “Аме” - лична история или необходимостта от гласност на проблема с домашното насилие в обществото ни? 

 

Слава Богу, не е лична история. Първите ми дела бяха по Закона за защита от домашното насилие. Беше нещо много ново за мен, съвсем различно и много плашещо, защото видях колко е голям обемът на това, което преживяват тези жени. Реших, че искам да направя повече от това, което правех за тях в съда. Исках да им съдействам с намирането на психолог, на жилище, на работа и т.н.

 

 - По повод Световния ден за елиминиране на насилието над жените - 25-ти ноември, в подлеза на Софийския университет по инициатива на Вашата организация и сдружение “SaveHer” всеки минувач можеше да напише на празен плакат своето послание към жертвите на домашно насилие. 

Kолко минувачи се спряха, за да напишат нещо? 

 

Аз спрях точно 12 души, от които само 2 момичета написаха по едно изречение. Общо взето хората нямаха интерес да спрат, бързаха. Отговорът беше “не ме занимавайте с глупости”, което за мен беше много разочароващо. Tова бе социологическо проучване на случайна извадка от обществото. Много ясно ни показва колко сме съпричастни към болката на другия. Това ме накара да се замисля, че ако не сме съпричастни към това страдание, не можем да сме съпричастни и към други социално уязвими групи. Това за мен е доста сериозна червена светеща лампа.

 

 - Тази година не се включихте в протеста срещу насилието над жени пред Съдебната палата. Защо?

 

Решихме да направим нещо различно - да излезем извън рамката на протеста. Затова отрано започнахме да подготвяме социологическия експеримент в подлеза на Софийския университет. Това бе нашият начин да отбележим Световния ден за борба с насилието над жени.  

 

 - Всяка трета жена в България става жертва на домашно насилие. На какво се дължи това според Вас?

 

Първо, санкциите са изключително малки. Ако е причинена лека телесна повреда и жената се обърне към полицията, след това прокуратурата в 99% от случаите прекратява случая. 

 

Ако жената иска да търси наказателна отговорност по наказателен ред срещу насилника си, тя трябва като частен тъжител да заведе наказателно дело, което повярвайте ми за много от тези момичета просто е немислимо, защото те не искат да имат общо с насилника си. 

 

Имаме често нарушаване на ограничителната заповед, което по принцип носи със себе си наказателна отговорност. Насилниците са много изобретателни и го правят по начин, по който реално да не нарушат заповедта. Например, не се приближават на ограничителното разстояние, но започват да дебнат жертвата, да я снимат, да я заплашват чрез нейни приятели. Пишат ѝ съобщения, които не съдържат пряка смъртна заплаха, но съдържат достатъчно плашещо послание за една жена, която е била под домашно насилие - да се стресне. 

 

Имаме случаи, в които извършителите са задържани за 24 часа. Тогава жените са спокойни, но това е много рядко и както знаете в България това деяние не е криминализирано. Насилниците носят гражданска отговорност само когато има повторност на деянието. От своя страна това нещо не може да се проследи, защото в България няма официални регистри на насилниците, нито на жертвите. Накратко, ако един човек отиде в полицията, няма как да се разбере, че преди това е удрял жена.

 

Народопсихологията също е причина за все по-задълбочаващия се проблем. Българите като че ли сме много склонни да търпим. Когато проблемът не е лично наш и не влиза в нашия дом, просто го подминаваме и го замитаме под килима. Казваме си: “Бе нали моята дъщеря е добре, това е важното”. Да, тя днес е добре, но утре може да срещне някого, с когото няма да бъде добре.

 

 - В Закона за защита от домашното насилие е чл. 5, ал. 1, т. 5, е вписано, че една от мерките за защита от домашно насилие е задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми. Има ли такива в България и биват ли посещавани при установяване на случай на насилие?

 

Не всеки състав и не всеки съд дава тази мярка, когато имаме дело по Закона за защита от домашно насилие. Програмите се посещават, защото насилниците ги грози глоба. 

 

Честно казано, не виждам ефективност в тези програми. Имали сме дела, при които преди следващо заседание насилникът трябва да посещава такава програма в рамките на 8 месеца. Ние го виждаме след 8 месеца и не виждаме абсолютно никаква промяна. 

 

Клиентка ми е казвала “Той продължава да ми пише, говори лошо пред децата. Няма никаква положителна промяна в него, той не съжалява за това, което е извършил." 

 

Много рядко съм виждала разкаяние. Да кажеш: “Да, аз нараних тази жена по някакъв начин, изключително много съжалявам, искам да направя така, че повече това да не се повтори, дори ако това означава да не бъда с нея”. Не съм виждала такъв случай. 

 

 - Има ли държавни програми за превенция и защита от домашно насилие и програми, осигуряващи помощ на пострадалите лица?

 

Почти всички инициативи са под шапките на различни неправителствени организации. Общо взето се работи на парче. Когато януари месец се въведоха промени от Министерство на правосъдието за въвеждане на адекватна програма, идеята беше да има държавни програми, да се обособят консултативни центрове, да се работи с насилниците. Към момента всичко това все още липсва.

 

 - Какво е необходимо, за да се стигне до производство за налагане на мерки за защита от домашно насилие?

 

Ако някоя жена стане жертва на насилие, винаги давам съвета - особено когато знам, че ще последва втори случай, да сигнализира на спешния телефон 112. Записите се пазят до 6 месеца и после могат да бъдат изискани като доказателство по делото в съда. Също така, ако са на лице физически наранявания задължително трябва да се потърси медицинска помощ, както и да се извади съдебно медицинско удостоверение, което после да послужи като доказателство за това, че на тази жена има извършен акт на насилие. 

 

Ако жертвата е преживяла емоционален тормоз или натиск и се чувства емоционално тормозена, е добре да посети психолог, който след това, без да издава поверителна информация, да издаде удостоверяващ документ за посещавана терапия.

 

Хубаво е да съобщим на някого - на семейството си или на приятели, за да пред съда да има и свидетели. Важно е възможно най-бързо жертвата да напусне жилището, тъй като след подаден сигнал насилникът се озлобява още повече и средата става още по-небезопасна. 

 

Много често заповед за незабавна защита се издава в рамките на 24 часа. Когато в семейството има деца, се налага мярка извършителят на насилие да бъде изведен от дома, докато тече съдебното производство.  

 

 - За 28 областни града в цяла България са предназначени едва 13 кризисни центъра. Къде да потърсят помощ жертвите, които няма как да напуснат дома на насилника? 

 

За съжаление, няма достатъчно кризисни центрове, жените няма къде да отидат - още повече, когато се търси място и за децата им. Нещата се случват изключително трудно и бавно.

 

 - С лични средства работите по изграждането на нов кризисен център. Помагат или пречат институциите за по-бързото реализиране на проекта Ви?

 

Включихме се в няколко благотворителни проекта, но 90% от средствата по това резидентно жилище са лични. Подходих към проекта с много високо въодушевление, мислех, че и държавните органи ще го приемат така, но грешах. 

 

Имам приятели, които работят в кризисни центрове в Германия - там държавата финансира това, което си започнал, защото се смята, че правиш нещо положително за социално слаба група от обществото. Предоставят се помещения за ползване и се поема издръжката на тези кризисни центрове. 

 

Не съм оптимистично настроена за старта на нашата услуга. С появата на Covid-19 нещата още повече се разводниха.

 

 - Бихте ли посочили броят на жените, които са търсили помощта Ви от старта на пандемията досега?

 

Над 100 са, но не са повече от преди старта на пандемията. По време на първия локдаун бяхме пуснали безплатни психологически консултации по телефон. Тогава получавахме обаждания от различни населени места от жени на различна възраст и от различни прослойки. Беше много притеснително, защото тези жени бяха затворени буквално по 24 часа с мъжете си. 

 

Много от тези мъже загубиха работата си. Това, заедно с присъствието на малко дете, което вдига шум и търси внимание, още повече изнервя домашната обстановка. Жените, както аз казвам, бяха приклещени у дома. 

 

 - Бихте ли работили с представители на новото правителство за изработване на по-ефективна система за превенция на насилието над жени?

 

Да. Организацията ни не е политизирана, но винаги сме били отворени към диалог и съвместна работа. Смятаме, че има какво да кажем. Когато има конструктивно предложение, бихме се включили. Надявам се след приемането на бюджета новото правителство да е взело предвид, че е хубаво да се заделят пари за кризисни и консултативни центрове

 

 - Кога съпругът, бащата, партньорът се превръща в насилник? 

 

Всяка една връзка започва хубаво. Никой не започва връзка с идеята, че ще стане жертва на насилие. Много от жените, които идват при нас са имали един прекрасен живот до преди няколко месеца. Били са обичани, били са уважавани, били са ухажвани. 

 

Когато мъжът в един момент усети сигурност обаче и вече знае, че жената ще бъде с него, обикновено след полагане на брак или зачеване на дете, се появяват малките знаци. Това са забележки относно облеклото, което жената носи, забележки от начина, по който говори. Имали сме случаи, при които жената споделя с мъжа, че се чувства притеснена от тези забележки, но той отрича, дори ѝ вменява, че сама си въобразява.

 

В един момент тези забележки прерастват във викове, в скандали, след това във физическо насилие. 

 

 - Какъв е образът на насилника в обществото?

 

Съвсем различен от този у дома. Той е доста вежлив и внимателен. Забелязва се, че държи на общественото мнение. Като Доктор Джекил и Мистър Хайд - образът вкъщи е съвсем различен и зловещ. 

 

Срещала съм ответници по дела, които са на доста високи длъжности, в доста добро икономическо положение. Хора, които никога не бихме предположили какви са в личния си живот. 

 

 - Върши ли си работата “Агенция за закрила на детето”?

 

В закона ясно е написано, че детето се счита за обект на насилие дори само, когато е било свидетел на такова. Обикновено мярката, която се прилага, е то да се насочи към психолог, по време на съдебното дело. 

 

Не считам, че политиката в момента е напълно адекватна. Ако един голям човек може да затаи спомена дълбоко в себе си, за да продължи напред, то тези актове на насилие се запечатват в детското съзнание и детето или става жертва в един момент, следвайки модела попит у дома, или става насилник. Някои деца стават зависими, други аутсайдери. Трябва да има много повече програми за деца, които да ги върнат в онзи вълшебен детски свят.

 

 - Имате ли предложения за такива програми?

 

Да. На първо място трябва да има адекватна статистика за броя на децата, станали свидетели или жертви на насилие. Това може да стане чрез кратки въпросници или анкети.

 

От малки децата трябва да са способни да разпознават насилието, с помощта на ментори, които да говорят по темата. Ако имат идоли или някого, на когото да подражават - смятам, че това би се отразило много благотворно. Трябва да оставим една хубава България, в която те да живеят спокойно, а не да се притесняват, че ще бъдат бити и никой няма да реагира.

 

 - Разчупва ли се стигмата в обществото, че “жертвата сама си е виновна”, че някои жени “си го просят”?

 

Не, не се разчупва - още съществува. Смята се, че жената сама си избира мъжа и затова сама си е виновна. Никой не може да подозира, че партньорът ще се превърне в насилник. Това е все едно да кажем - тя е виновна, че беше убита. 

 

 - Какъв апел бихте отправили към обществото, което често остава апатичен наблюдател на насилието над жени?

 

Първо им пожелавам да са здрави, защото без добро здраве никой не може да води нормален начин на живот. 

 

Апелът ми е да отворят сърцата си към другите, защото във всяка битка, в която вървим заедно - сме по-силни. Нека бъдем по-добри и по-милостиви не само по Коледа. Дано снегът отмие лошотията в обществото ни.