Астмата остава световен здравен проблем, категорични са водещи белодробни специалисти у нас. Само през 2018 г. засегнати от заболяването са 339 млн. души по света, а приблизително 1000 астматици умират всеки ден вследствие на заболяването, като причините за това са неподходящ подход в лечението на заболяването и прекомерна употреба на облекчаващ бронходилатиращ медикамент, вместо поддържащото противовъзпалително лечение.
Пулмолозите са категорични, че честотата на белодробните заболявания, особено в детска възраст, се е увеличила значително през последните 20 години.
Данните изнесе председателя на Българското дружество по белодробни болести и началник на Клиниката по белодробни болести към УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив - доц. д-р Владимир Ходжев по време на кръгла маса на тема „Да сведем до 0 астматичните пристъпи”. Събитието бе под патронажа на Комисията по здравеопазването към Народното събрание, а водещи експерти от Българското дружество по белодробни болести (БДББ), Българското дружество по алергология (БДА) и представители на Асоциацията на българите, боледуващи от астма, представиха актуални данни за рисковите фактори, възможностите за ранна диагностика, иновативните подходи за подобряване контрола на заболяването и намаляване на риска от астматични пристъпи.
Хроничните белодробни болести – астма и хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), се нареждат на четвърто място по разпространение сред неинфекциозните възпалителни заболявания след сърдечно-съдовите, метаболитните и онкологичните. „Астмата е хронично, възпалително заболяване на белия дроб, при което се наблюдава оток и стесняване на дихателните пътища, както и отделяне на повече слуз, което затруднява дишането.
Симптомите на астмата се изразяват в пристъпи на кашлица, задух, затруднено дишане, умора, чести настинки, алергии, проблеми със съня, стягане в гърдите“, припомни картината на заболяването началника на Клиниката по алергология към УМБАЛ „Александровска“ доц. д-р Мария Стаевска.
Огромният проблем, с който най-често се сблъскват специалистите е, че често минават 2-3 години от появата на симптомите на бронхиалната астма до диагностицирането ѝ, тъй като симптомите не се разпознават веднага и пациентите не се насочват към специалист навреме. Също така двете изследвания, които дават възможност за категорично диагностициране на заболяването - спирометрия и бронходилататорен тест, не се заплащат от НЗОК.
В България са диагностицирани само 50% от астматиците, като по-малко от половината провеждат лечение.
От Комисията по здравеопазването поеха ангажимент да работят за засилване на ролята на профилактиката и превенцията, в името на реални резултати за ограничаване на заболеваемостта от астма в България.
