„По-доброто здравеопазване няма да дойде от количеството на парите, влети в системата, макар и някои заинтересовани групи да казват, че парите не достигат и само това е проблемът. Напротив - това не е проблемът на една разпробита каца, каквато е Здравната каса, и на една недостатъчно и недобре оптимизирана система, каквато е тази на здравеопазването“. Това заяви здравният експерт Аркади Шарков пред БНР днес, когато депутатите обсъждат на второ четене Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Засега е ясно, че парите за здраве за 2019 г. ще се увеличат с 490 млн. лв., като от тях 50 млн. лв. са ръст от предходния остатък.


Шарков от Експертния клуб за икономика и политика е категоричен, че: “Колкото повече пари наливаш в здравната ни система, толкова по-зле става, т.е., качеството на здравеопазването не се покачва“. Едно от най-важните неща в сферата на здравеопазването според него е политическата воля и дали правителството би подкрепило непопулярни реформи, които биха накърнили определени интереси. „Въпросът е дали правителството го е страх. В последните години виждаме, че всеки опит за реформа – добра или лоша, е посрещнат с гръмки протести, заплахи и съответно сътресения, които водят до оставките на ръководните лица в здравеопазването и системата остава такава, каквато е била заварена в началото“, обясни експертът.


Аркади Шарков очаква през 2019 г. да се направи опит за реформа и в болничната помощ. По думите му клиничните пътеки от години не са променяни, което води до много добре финансиране на някои специалности за сметка на други. „Надявам се през 2019-а да бъде продължен опитът за реформи и да не се налага отново да си говорим за актуализация, макар че отново най-вероятно ще се очаква и догодина да се покачи бюджетът - въпросът е как и на базата на данни ли или просто на базата на това, че парите са изразходени отново неправилно“.



Положителна оценка в опитите за реформа здравния експерт видя в идеята за оптимизиране и повишаване на реимбурсацията за медикаментите, които засягат най-голяма група от населението – хипертониците. „Това би спомогнало за това да бъде намален процентът доплащане и би помогнало за превенцията на сърдечно-съдовите заболявания“, допълни Шарков.