Българският лекарски съюз (БЛС) е категоричен, че бялата хартиена рецепта трябва да се издава паралелно с електронната, подобно на практиката и в други европейски държави. Съсловието настоява аптека да не може да отпуска антибиотик без отворена рецепта.

 

БЛС даде своето официално становище след като настоящото ръководството на Министерството на здравеопазването, начело с д-р Асен Меджидиев, предложи промени в Наредба № 4 от 2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти. Промяната отговаря на исканията на БЛС.


 

Сегашното предложение на Министерството на здравеопазването не е отстъпление.

“Напротив, поправка на грешка е. Всъщност, това, което ни предлагат от една година, са рестрикции за пациентите, за лекарите, 35% от които са над 65 години, отнемане на правото им да практикуват, защото нямат електронно устройство. При никакви промени в наредбата, които да касаят отпускането на терапията - нито една промяна, която да цели ограничаване на антибиотичното отпускане или на терапия без рецепта”, заяви председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров.

 

До момента в България са изписани 20 милиона електронни рецепти, 5 милиона електронни направления, 10 милиона електронни прегледа, 130 хиляди електронни хоспитализации и 200 хиляди електронни направления за хоспитализации. 

 

“Българският лекар практически работи в условията на дигитализация от 1 юни насам, а в условията на дигитална рецепта от миналата година по това време”, обясни председателят на БЛС.

 

Проблем е и, че чужденци ще могат да закупуват предписаните им лекарства от българска аптека с хартиена рецепта, а български граждани няма да могат.

 

Според проверка на БЛС във всички европейски държави, с изключение на Естония, се издават както хартиена, така и електронна рецепта. В Дания, Норвегия, Финландия, Франция и Швеция, въпреки че съществуват и двата варианта, има постигната почти 90-процентна използваемост на електронни рецепти. 

 

Излиза, че българинът ще може да закупи лекарството с хартиена рецепта от други европейски държави, но не и от родната си, което нарушава правата му, обясни д-р Маджаров.

 

Той смята, че не забраната, а доброто представяне и създаването на удобства вероятно са довели до пълната дигитализация на рецептите в тези държави. 

 

По отношение на обществените спекулации дали лекарите не искат цялостното въвеждане на електронни рецепти, тъй като прикриват нарушения, д-р Маджаров бе категоричен, че не лекарите отпускат самите лекарства. “Ние препоръчваме терапия през рецептата, която изписваме”, заяви специалистът.

 

Председателят на Българския лекарски съюз категорично отхвърли вероятността дигитализацията на здравната система да премахне посещенията на лекарския кабинет. 

 

Той подчерта и че задълженията към пациентското досие са както на общопрактикуващия лекар, така и на специалиста, на опериращия лекар и на фармацевта, който е отпуснал лекарствата. 

 

Д-р Маджаров допълни, че пациентските досиета все още са непълни, тъй като в Националната здравноинформационна система не се съдържат медицински данни от изминали години.

 

“Фармацевтът е в своето задължение на работното си място в аптеката, при изпълнение на рецептата, било то хартиена или електронна, да попълни това, което е отпуснал”, обясни д-р Маджаров. 

 

Той цитира социологическо проучване, финансирано от БЛС, и извършено в периода от 3 до 10 юни 2022 г.  Проведени са 1003 интервюта лице в лице. 

 

Данните показват, че 75% от българите знаят за въведената възможност за издаване на електронна рецепта. 20% смятат, че трябва да се премине изцяло на електронна рецепта, 10% - изцяло на хартиена. Оказва се, че 58% твърдят, че хартиената и електронната трябва да се използват паралелно. 11% не могат да преценят. 

 

44% от българите лично са купували антибиотици без рецепта. 53% отговарят, че не са. 55% от населението на страната ни е запознато с факта, че близки купуват антибиотици без рецепта. 

 

Лекарствата на 41% от пациентите са били заменени с други при покупката им от аптеката. Председателят на БЛС подчерта, че при невъзможност да се отпуснат конкретните медикаменти, се осъществява добра комуникация между лекаря и магистър-фармацевта и лекарствата се заменят. 95% от пациентите споделят, че им е обяснено защо е направена подмяната. 

 

65% от участвалите в социологическото проучване споделят, че са били консултирани в аптеката, 30% казват, че не са. 46% от анкетираните казват, че в населеното им място има денонощна аптека, 46% отричат. 83% от отговорилите смятат, че тя е необходима. Според 51% работното време на аптеките е достатъчно. В случай, че денонощна аптека липсва 61% от анкетираните смятат, че лекуващият ги лекар следва да разполага с набор от лекарства, които могат да бъдат закупени от него. 

 

“Ние лекарите знаем, че понякога спешното е, че пациентът е притеснен. Неслучайно в България има дежурни денонощни кабинети.

 

Спецификата в дейността на около 20 000 лекари, работещи в болничната помощ, обясни заместник-председателят на лекарското съсловие проф. д-р Христо Шивачев. Той твърди, че паралелното съществуване на хартиена и електронна рецепта е само в полза на пациента, в никакъв случай в негов ущърб.

 

“Една голяма част от болничната помощ извършва своята консултация и изписва своите лекарства на бели рецептурни бланки. Няма възможност за електронни такива, защото терапията там е по-диференцирана. Това означава, че при такава сегрегация и въвеждане само на електронна форма, ще се намали капацитетът и ще се ограничи възможността на колегите да практикуват своята професия. От друга гледна точка, това застрашава и намалява качеството на проведеното лечение и получената услуга. Както знаете медицината е доста древна наука и в нея новите методи не са налагани и утвърждавани със забрана, а времето е доказало ефективността и ползата”, заяви проф. д-р Шивачев. 

 

Заместник-председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов също смята, че категоричното премахване на хартиените рецепти ще ограничи изцяло и частично лекарското съсловие да практикува професията. 

 

“Българският лекарски съюз е работил много активно за изработване на т. нар. “Електронно здравеопазване”, в което т. нар. “бяла електронна рецепта” е един малък частен случай. Милиони документи вече се обменят по електронен път и ние винаги сме били много градивни, и сме давали нашето мнение нещата да се случват по-оптимално. Относно императивното въвежданите на станалите много модерни в последно време “червени линии” - от определена дата всички рецепти да бъдат електронни - лекарят в извънболничната помощ не може на 100% винаги да издаде единствено и само електронна рецепта. Той трябва да има свобода да прегледа пациента и да прецени, защото както стана ясно лекарят може да отиде в дома на пациента и да го прегледа посред нощ, но дори и да издаде електронна рецепта, тя не може да бъде изпълнена, защото съответното населено място не разполага с денонощна аптека”, обясни заместник-председателят на БЛС.

 

С постепенното въвеждане на електронните рецепти, дигитализацията ще обхване и жълтите и зелените, които задължително трябва да са на 100% електронни, обясни д-р Брънзалов. Много е важно пътят на издаване да е проследен и прозрачен. 

 

Д-р Гергана Николова, член на Управителния съвет на Българския лекарски съюз, заяви, че изписването на лекарства от домашен адрес, чрез мобилно приложение, засяга работата с лична поверителна информация за пациента. Д-р Иван Маджаров уточни, че в този аспект отново не следва да се въвежда задължителност.