Остър оток на кожата или лигавиците, който може да бъде животозастрашаващ, когато обхваща горните дихателни пътища – това е най-често срещаното описание на рядкото заболяване ангиоедем, при което ключов, но и труден момент пред специалистите, е поставянето на правилна диагноза. Редките му форми са съвкупност от няколко различни състояния, от които най-известното е наследственият ангиоедем, при който липсва един важен плазмен белтък (С1 инхибитор). Този белтък е от изключителна важност за контрола на различни имунни механизми, а липсата му предразполага към поява на повишена пропускливост на кръвоносните съдове и оток.


Редките форми на ангиоедем са и голямата тема на VII национален конгрес по алергология, който се провежда от 16 до 18 ноември в Националния дворец на културата, в София. Специален лектор по темата за наследствения ангиоедем е световно известният учен от Университета в Милано проф. Марко Чикарди, който е водещ специалист и визионер, променил медицинското познание за заболяването.


В България първата диагноза на наследствения ангиоедем е поставена през 1972 г. от покойния проф. Божко Божков в клиниката по алергология на УМБАЛ „Александровска“. Въпреки това към момента се смята, че процентът на диагностицираните случаи в страната е много нисък – средно в света болестта се среща в 1:10 000 до 1:50 000 души, което означава, че в България се очаква да има между 140 и 700 души с наследствен ангиоедем, а реално са диагностицирани 80. 



Поставянето на правилна диагноза при тези пациенти е особено важно, тъй като лечението, което обичайно се прилага в случай на остър оток (кортикостероиди, антихистамини и адреналин) няма никакъв ефект. Около 2000 г. доц. д-р Мария Стаевска, началник на клиниката по алергология на УМБАЛ „Александровска“, прави първите изследвания, които показват, че вероятността за смъртен случай при оток на дихателните пътища при пациентите с ангиоедем е около 50 %, тъй като до тогава в България не е съществувала специфична терапия. Средната възраст, при която са умирали пациентите в миналото е била 33 г.


Днес у нас има налични специфични лекарства за лечение на редките форми на ангиоедем, но, за съжаление, за диагнозата знаят изключително малко специалисти извън алерголозите. Заболяването често имитира остър хирургичен корем и това е причината за трудното му разпознаване и овладяване. 

 

На 17 ноември, точно в 19,30 ч. Сградата на НДК ще бъде осветена в лилаво като символична подкрепа на болните от наследствен ангиоедем.

 

Конгресът на алерголозите тази година за първи път е подкрепен от Европейската академия по алергология и клинична имунология (EAACI), а  техен представител ще бъде проф. Хелена Пайт от Португалия. В шестте сесии на събитието ще бъдат представени и дискутирани над 20 теми, свързани с разновидностите на алергиите и тяхното лечение.