Предложението на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да разопложи камери пред операционните зали в инвазивната кардиология, както и при някои  манипулации на черепа със съвременни технологии не е прецедент. Това заяви през БНР адвокатът по медицинско право Мария Шаркова и добави, че: „Не бива да се стига до подобни крайности за контрол, като въвеждане на камери пред операционните. Не може да се практикува медицина по този начин“.


Информацията изтече миналата седмица по време на преговорите между Българския лекарски съюз (БЛС) и Касата за новия Национален рамков договор за 2019 г. С мярката, която бе посрещната критично от водещи кардиолози у нас, от НЗОК ще проверят подозренията си, дали има отчетени, но реално нелекувани пациенти в болниците за инвазивна кардиология. Спорният текст гласи: „Във връзка с въвеждането отстрана на НЗОК на видеоконтрол в ангиографските зали беше договорено: обхватът на наблюдението да бъде само на входа на залата, като идеята е да се установи дали в операционната са влизали лекар и пациент за извършване на съответната процедура. Камерите ще бъдат разположени вътре в залите, но изрично беше упоменато, че под наблюдение ще бъде само входът. Записите ще се представят, само ако бъдат изискани при проверка и ще се съхраняват в срок до 30 дни, както е разписано по закон“.


„Когато говорим за поставяне на камери и такъв начин на контрол, нека обясним, че говорим за обработване на чувствителни лични данни, т.е., пациентът може да бъде идентифициран. Информацията, която се обработва, е чувствителна, защото се отнася за здравето му. Допустимо е такова обработване, т.е., то не е незаконосъобразно априори, когато например преследваме някаква легитимна цел или когато това е нужно за системата на здравното осигуряване, или пък когато пациентът изрично се е съгласил на това, но при условие че това обработване е пропорционално на целта, която искаме да постигнем. Трябва да направим своеобразна преценка дали се стремим да постигнем много по-висша цел от това, или тази цел може да бъде постигната и с други методи“, смята адвокат Шаркова.



Според нея вместо монитрането на камери пред операционните, далеч по-лесно би било просто да се попита пациентът дали действително дадена манипулация се е случила. Ако се вземе решение – основанието за обработване на тези лични данни да е съгласието на пациента, то се изисква от регламента съгласието да бъде недвусмислено и да не бъде предоставено под натиск, коментира още адвокатът. По думите ѝ, няма как да бъде отказана медицинска помощ, ако пациентът откаже да бъде заснет.