За да се подобри качеството на здравните услуги у нас, е нужно преди всичко да се увеличи финансирането на здравеопазването.

 

Това показват резултатите от национално представително проучване за нагласите на българина за развитието на здравната система.


 

Проучването е проведено през август тази година от агенция „Тренд“.

 

От него става ясно, че преобладаващата част от българите смятат, че държавата трябва да вземе тези средства от приходите от акцизи за цигари и алкохол.

 

Зад това мнение застават 74 на сто от анкетираните.

 

Проучването бе представено по време на втората национална конференция „Заедно за повече здраве“, която се проведе на 22 октомври.

 

В инициативата взеха участие съсловни, пациентски и браншови организации, които изпратиха Отворено писмо до институциите с искания за спешни мерки в здравеопазването.

 

Всички организациите в сферата на здравеопазването изразиха опасения, че бюджетът на НЗОК, предвиден за идната година, няма да е достатъчен.

 

Според анализ на Експертния клуб за икономика и политика допълнителните средства за здраве могат да се осигурят като се заделят 10% от акциза на тютюневите изделия, алкохола и горивата.

 

Това ще осигури над 0,5 млрд. лв. повече за здравеопазване.

 

Председателят на Български лекарски съюз д-р Иван Маджаров заяви по време на срещата, че бюджетът на НЗОК за 2021 г. не позволява заплатите на лекарите и сестрите да бъдат увеличени, и дори не гарантира тяхното изплащане.

 

Той допълни, че обещаните през юни 126 млн. лв. още не са внесени в бюджета на НЗОК.

 

Председателят на Български фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова посочи на свой ред, че трябва да се прави проверка на удовлетвореността на пациентите и на резултатите от лечението им.

 

Изпълнителният директор на ARPharM Деян Денев заяви, че на здравеопазването трябва да се гледа като на инвестиция, която се отплаща с по-голяма продължителност на живота, подобрена икономическа и социална активност, намалени усложнения и смъртност.

 

Управителят на НЗОК проф. Петко Салчев заяви, че инвестициите не трябва да бъдат в сгради, апаратури и т.н., а в ново мислене, така че болниците да се превърнат във високотехнологичен център, а хората да се лекуват по домовете си.

 

В Отворено писмо, подписано в края на форума, представителите на съсловните, пациентските и браншовите организации се обединиха в обща позиция за финансирането на здравната система.

 

Документът бе подписан от представителите на БЛС, БФС, ARPharM, както и от Националната пациентска организация, Конфедерация за защита на здравето, Националното сдружение на частните болници, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, Българската генерична фармацевтична асоциация и Българската асоциация на търговците на едро с лекарства.

 

Отвореното писмо е адресирано до премиера Бойко Борисов, вицепремиера Томислав Дончев, министъра на здравеопазването проф. д-р Костадин Ангелов, министъра на финансите Кирил Ананиев, председателя на Комисията по по здравеопазване към 44-то Народно събрание д-р Даниела Дариткова, председателя на Комисията по бюджет и финанси към 44-то НС Менда Стоянова, председателя на Надзорния съвет на НЗОК  Жени Начева и проф. Петко Салчев, управител на НЗОК.