Повече от 720 души в България са починали от умишлено самонараняване през 2014 г. От тях 20 са на възраст до 19 години, показват данни на Националния статистически институт (НСИ), цитирани от Националната мрежа за децата по повод 10 септември – Световния ден за превенция на самоубийствата.


Няма официални данни обаче за опитите за самоубийства, а наличната статистика на отделни институции се разминава, посочват от организацията.


Според данни на Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА) средно по едно дете на ден в България прави опит за самоубийство, като 5% от тях завършват с трагичен край. Децата най-често посягат на живота си заради конфликт в семейството, несподелена любов и ниски оценки в училище. И при децата, както и при възрастните, най-много са случаите на самоотравяне с медикаменти.


 

Тревожна тенденция е намаляването на долната възрастова граница на самоубийците. Данните на НЦОЗА показват, че има случаи и на 5-6-годишни деца, които посягат на живота си. Голяма част от хората, които умират поради самоубийство, страдат от психични разстройства. Данните показват, че делът на психичните разстройства е 25% от всички заболявания през последните две десетилетия, което ги поставя на първо място по значимост (по-значими от онкологичните и сърдечносъдовите заболявания), подчертава организацията.


Значителен брой от хората с психични разстройства, които са извършили самоубийство, не са търсили здравни или социални услуги във времето преди опита за самоубийство, посочват още от организацията. В много случаи не са налице достатъчно услуги, които да помогнат на хората в нужда по време на криза.

NEWS_MORE_BOX


От тежки дефицити е белязана психиатричната помощ за деца в България, подчертава Националната мрежа за децата. Във всеки областен град следва да има кабинети по детско-юношеска психиатрия, т.е. те да са поне 28 на брой, а за момента те са само 11. В момента в страната функционират само 5 психиатрични отделения за деца - в София, Варна, Русе, Търговище и Пловдив.


Няма и ясна национална политика за психологическото обслужване в образователната система.

 

През 2014 г. е преустановена дейността на Националната мобилна група за психологическа подкрепа. Тази група отговаряше на необходимостта от намеса в ситуации на криза или насилие над дете. В момента Министерство на образованието и науката (МОН) се опитва да въведе алгоритъма за прилагане на Механизма за противодействие на тормоза в училище и за обучения на училищните психолози и педагогическите съветници за разпознаване на насилието над и между деца.


Същевременно до 50 на сто от психичните разстройства се появяват по време на юношеските години, според данни, заложени в Националната здравна стратегия за периода 2014-2020 г.  При 10 до 20% от младите се откриват проблеми с психичното здраве. Тези проценти са по-високи сред категориите в неравностойно положение.


Според изследване от 2011 г., проведено сред 1 385 деца, 1 081 родители и 1 267 учители в 32 училища в София-град и София-област, всяко второ дете в България има нужда от консултации и услуги на специалисти по психично здраве. Резултатите показват също, че 5% от общия брой изследвани деца се нуждаят от психиатрично обслужване.