Около 70% от всички новорегистрирани лекарства в следващите 5 години ще бъдат таргетни терапии. Това стана ясно по време на Третата национална конференция по персонализирана медицина на тема "Персонализираната медицина и нейното място в Националната здравна стратегия", организирана от БАПЕМЕД.
 
Ръстът в инвестициите в областта пък се очаква да досигне 35 на сто, отново в рамките на 5 години. 
 
„Европа върви към доказване, че инвестициите в здраве не са напразни. Около 70% от новите онкологични терапии, които се очаква да влязат в следващите 5 години в клинична употреба, са с потенциал за персонализирана медицина“, заяви д-р Красимира Чемишанска, изпълнителен директор на "Амджен" и президент на Американската търговска камара в България.
 
По думите й въвеждането на интегрираната здравна система у нас и електронните здравни досиета, както и изготвянето на регистрите на заболяванията, са първите стъпки, без които няма как да се докаже здравен резултат. 
 
По време на дискусионния панел "Стратегическото място на персонализираната медицина в реформиращата се здравна система", модериран от г-н Деян Денев, директор на ARPharM, д-р Чемишанска заяви още, че бъдещето на медицината е именно в развитието на биологичната наука.
 
Оказва се, че България е една от трите страни в Европа, в които фармацевтичната индустрия инвестира най-много пари в клинични проучвания и това е най-голямото ни предимство. Това заяви г-жа Зоя Паунова, изпълнителен директор на "Астра Зенека България“ и председател на Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични производители (ARPharM).
 
 
 
Около 450 млн. лева или 70% от разходите на бизнеса у нас се инвестират в изпитването на нови лекарствени молекули, допълни тя. 
 
Г-жа Паунова даде пример с Великобритания, където благодарение на таргетните терапии, смъртността от онкологични заболявания е намаляла с цели 37 на сто. У нас конкретни данни за ефекта от прицелното лечение липсват, но страната ни следва европейската тенденция и отчитаме увеличаване на продължителността на живота с 2 години, допълни експертът. 
 
„Въпреки турболентностите в здравеопазването в момента, България намери правилния път, за да постави старта на персонализираната медицина и при това правилния път за едно устойчиво развитие“, коментира председателят на УС на Българската асоциация по персонализиране медицина (БАПЕМЕД) д-р Явор Дренски. 
NEWS_MORE_BOX
 
 
Персонализираната медицина доказва, че всеки пациент е важен и всеки пациент е уникален, заяви д-р Борислав Борисов, експерт по лекарствена политика и клинични проучвания. 
 
„Раваме се на една предвидима и спокойна регулаторна среда и имаме изключителнен фокус върху качеството. 8 от 10 молекули са биотехнологични. Тази медицина е медицина, основана на ефекта и затова очакваме разбирането да бъде не само в бюджета. За първи път в България започва да се прави политика в областта“, заяви още той. 
 
България продължава да стои в дъното на класацията по достъпност до здравеопазване и нови технологии. Това показват данните за периода 2009 г. - 2015 г. от доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Страната ни попада сред четирите страни, в които няма сериозен напредък по отношение на достъпността и се нарежда до Кипър, Румъния и Гърция. 
 
„Все още нямаме електронно здравеопазвне и дори не са поставени първите основи на това“, коментира проф. Илко Гетов, председател на Българския фармацевтичен съюз и на работната група „Лекарствена политика и медицински изделия“ към съвета „Партньорство за здраве“.
 
Съотношението у нас между разходите за лекарства спрямо всички останали сектори е 1:3, а в Германия е 1:1, изтъкна още проф. Гетов. 
 
 
 
 
Конференцията продължи с лекционна част "Персонализираната медицина до 2020 г.". Неин модератор бе проф. д-р Асен Гудев, началник на Клиника по кардиология, УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ" и председател на Съюза на българските медицински специалисти. В нея участваха доц. д-р Христо Хинков, директор на Националния център за обществено здравеопазване и анализи с презентация за Оценката на здравните технологии в персонализираната медицина; проф. д-р Асен Гудев със специализирата презентация за кардиоваскуларните токсични ефекти вследствие на таргетна терапия на карцином; д-р Велизар Шиваров млад български учен лауреат на престижната награда "Питагор", който поднесе най-новите тенденции в лечението на левкемията в презентацията си "Уроците от борбата с левкемията: от микроскопа до персоналния геном и индивидуализираната терапия"; Валентин Николов, управител на SGP Biodynamics, говори за Персонализирания подход в диагностиката и терапията на хепатит С; и бъдещето на медицините, както определиха експертите в аудиторията, и първите стъпки в тази насока представи Силви Пасков, мениджър проекти "Онкология и медицинска генетика" от NM Genomix.