Българските деца имат неправилно хранене, високо кръвно налягане, не ходят редовно до тоалетна и вследствие страдат от проблеми с бъбреците, са изводите от скрининг сред деца на възраст от 3 до 17 години, проведен в градовете София, Варна и Добрич, като изследванията ще продължат и в други градове. Изследването е първо по рода си не само в България, но и в Европа. 


Скринингът е проведен съвместно с екип от Клиниката по нефрология и хемодиализа към Университетска детска болница в София с ръководител доц. д-р Анелия Буева, която е национален консултант по педиатрия. Тя представи резултатите от изследването по време на пресконференция по повод отбелязването на Световния бъбречен ден.


За целите на скрининга на децата са направени ултразвук на отделителна система, измерване на артериалното налягане, урина, както и ръст, телесно тегло и коремна обиколка, с оглед преценка на нивото на затлъстяване и наднормено тегло, които създават проблем за дейността на бъбреците.  



В рамките на половин година са прегледани общо 1584 деца. 80 от тях или 5,6% от децата са с наднормено тегло, като най-засегнатите са подрастващите на 4-8 години. Тревожни са фактите, че от артериална хипертония страдат 14,4% от изследваните деца в училищна възраст, а 5,2% са с протеинурия - един от основните симптоми на бъбречните заболявания.


4,2% от децата имат незаявени бъбречни страдания, т.е. никога не са усещали такива, поясни ръководителят на скрининга.


Сред откритите деца с бъбречни аномалии – 313 души, 4 от тях са с единствен бъбрек, като едно от тях беше на 16 години и нищо не е подозирало до момента, уточни доц. д-р Анелия Буева. Специалистите идентифицират и 19 деца с двоен бъбрек.


От  групата на подрастващите с бъбречни аномалии, най-голям е броят на децата с хидронефроза – разширение на бъбречното легенче – 36 случая. „Важно е родителите да знаят, че хидронефрозата с възрастта намалява и изчезва. Не всяко разширение на бъбречното легенче трябва да всява паника и детето да се оперира, необходимо е просто да бъде наблюдавано.“, посъветва националният консултант по педиатрия.


Специалистите откриват и изненадващо голям брой функционални отклонения при децата в детските градини и училищата, а именно наличието на голям пикочен мехур, медицинското наименование на състоянието е мегацист. Бройката на тези деца е 10% или 154 от изследваните деца. Данните означават, че те явно нямат информацията или условията да ходят редовно до тоалетна, а това е причина за уроинфекции, уточни доц. д-р Анелия Буева.


Според данни от друг скрининг, проведен през 2010-2011 г. от Българската бъбречна асоциация, 533 от общо 2072 души над 18-годишна възраст са със захарен диабет, а 1053 пациенти имат артериална хипертония. 740 от участниците в проучването са над 60 години.


Резултатите показват, че от хората без диабет и артериална хипертония, на възраст под 60 г. само 0,27% имат намалена бъбречна функция - GFR < 60 ml/min, и 5,7% са с микроалбуминурия/албуминурия. 94% са без данни за бъбречно заболяване, поясни доц. д-р Стефан Кривошиев, председател на Научния комитет на Българската бъбречна асоциация и заместник-председател на Българско нефрологично дружество.


От хората с артериална хипертония 72,5% нямат данни за хронично бъбречно заболяване, а 27,5% - имат. От тези на възраст над 60 г. 35% са с данни за хроничното заболяване. При диабетици процентът също е 35%.


При пациентите с диабет и артериална хипертония, на възраст над 60 г. 40,7% имат данни за хронично бъбречно заболяване.


Навсякъде по света хората от малцинствени групи имат значимо по-голяма честота на заболяването. Основна причина за това са социално-икономически фактори, обясни доц. д-р Стефан Кривошиев.


Експертите установяват, че при скринираните от Българската бъбречна асоциация 365 роми, честотата на хроничното бъбречно заболяване е значително по-висока, в сравнение с останалото население, въпреки че тази група е на доста по-ниска възраст. Основен фактор е образованието и свързаната с него безработица. От ромите с по-ниско от основно образование, а в тази група практически всички са безработни, честотата на хроничното бъбречно заболяване е 27,1%, а от тези с по-високо от основно образование – 13,6%.


„За съжаление, чрез проведения скрининг открихме голям брой хора, при които има висок риск до 1,5-2 години да станат пациенти на диализните центрове в България.“, подчерта доц. д-р Кривошиев. Бъбречните заболявания са тихи, кротки, но до определен момент. Човек обикновено не знае, че има такова заболяване, докато то не напредне значително. „Но всъщност, когато вече е напреднало, не се поддава на лечение. Поради тази причина за бъбречните заболявания е толкова важна ранната диагностика. Това е и една от целите на Световния бъбречен ден - да убедим хората да се изследват навреме за тези здравословни състояния.“, допълни специалистът.

 

Подготви: Женя Величкова