От 71 ще останат само 23 клиники по инвазивна кардиология у нас, предупреждават от Центъра за защита правата в здравеопазването. Оттам посочват, че в проекта за Националната здравна карта е заложено да бъдат закрити 48 инвазивни кардиологии.
 
От неправителствената организация обясняват, че част от тези звена са учредени като медицински центрове и специализирани болници. Имало обаче и редица клиники и отделения в многопрофилни болници.
 
Във въпросните клиники се диагностицират и лекуват заболявания на коронарни, каротидни и периферни съдове, включително инфаркт на миокрада, ангина пекторис, периферни тормбози.
 
Ако има обучен персонал може да се лекуват и болни с мозъчносъдови заболявания, включително инсулти, посочват от Центъра за защита на правата в здравеопазването.
 
От ЦЗПЗ подчертават, че при острите сърдечни инциденти е от решаващо значение е времето за реакция. В тази връзка, колкото по-близо до пациентите са тези болници, толкова по-голям е шансът за успех.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Идеята за закриването на тези кардиологии поставя редица въпроси, свързани със затруднения достъп на пациентите до болнична помощ, така и за загубите на инвеститорите.
 
Проектът за Национална здравна карта бе представен в началото на миналата седмица и публикуван за обществено обсъждане на сайта на Министерство на здравеопазването.
 
Картата предвижда закриването на 3 хиляди болнични легла. В момента 38 334 са активните болнични легла у нас. 1 767 от тях са интензивните, педиатричните са 4 425, АГ - 3 533, терапевтичните - 18 048 и хирургичните са 10 561. Проектът на здравната карта пък предвижда броят им да бъде 35 316. 
 
От Министерството на здравеопазването са категорични, че у нас има остър недостиг на специалисти в някои области и пренасищане в други. Най-голяма е дупката при общопрактикуващите лекари и педиатрите. За сметка на това обаче има твърде много специалисти по кожни болести и клиники по ортопедия.