За една година се подават около 4 000 уведомления за пускане на хранителни добавки на нашия пазар. Това съобщава пред "Преса" д-р Румяна Йорданова, главен експерт в Българската агенция по безопасност на храните.

Парадоксално или не, но тези добавки навлизат свободно. Никой не ги изследва специално, преди да бъдат пуснати на пазара. И въпреки че това е европейска практика, потребителят изобщо не е наясно за какво точно дава парите си.

Темата с хранителните добавки отново стана актуална, след като в медиите се появиха съобщения, че извлек от чесън лекувал рак. В продукта, който дори се произвежда в малък цех край Радомир, има още маточина, джоджен, босилек, мащерка и живовляк.

 

Според представеното в БАБХ заявление препаратът подпомага дейността на имунната система и притежава свойствата на пресния чесън. Въпреки внушенията, че лекува рак, се оказва, че всъщност няма никакви научни и експериментални доказателства за това.

Режимът за разпространение на хранителните добавки е доста либерален. Всеки може да ги разпространява, стига да уведоми агенцията по храните. Определени са допустимите за влагане съставки. Това са витамини и минерали, растения или части от тях - сухи или извлеци, аминокиселини, ензими.


NEWS_MORE_BOX

 

Този режим важи както за българските, така и за чуждите продукти. Хлабавият контрол обаче не е български патент. Така било и в други европейски държави, твърдят експерти.

У нас заедно с уведомлението се представя етикет или листовка на български език, където са описани всички съставки. Не е необходимо да се носи мостра от препарата. След това се прави експертна оценка на състава. Има и вещества, които не са разрешени. В забранителния списък, например фигурират и 120 растения.

 

Сред тях са татулът, киселият трън, кората на хининовото дърво.

Производителят или търговецът носи отговорност дали в шишето е това, което е написано върху етикета. БАБХ проверя добавките по реда на храните. Няма обаче начин да бъде анализирано всичко, което е на етикета. На територията на България не съществува лаборатория, която да установи дали в продукта са точно обявените на етикета билки или растения.

 

В случаите, когато има съмнение, че е вложено опасно вещество, пробата се изпраща за анализ в Изпълнителната агенция по лекарствата.

Няма и кой да докаже точно колко са полезни хранителните добавки. За контролните органи е важно да не са опасни за здравето на потребителите. Липсва и официален регистър на всички добавки, които се продават на нашия пазар. Има само база данни, която постоянно се променя заради навлизането на нови и изтеглянето на стари продукти.

Най-честите нарушения, които са открили инспекторите, са свързани с т.нар. здравни претенции на хранителните добавки. Абсолютно е забранено върху етикета да пише, че те предпазват или лекуват. Може само „да се подобрява състояние, да се подпомага нормалната функция на органи или системи“.

 

Също така добавката може да има благоприятно въздействие върху имунитета, но не може да го повишава. Например, забранено е да пише, че съответното хапче или течност намалява лошия холестерол. Допуска се да бъде посочено, че действа благоприятно за поддържане на нормалното състояние на нивото на холестерола.

Не всички добавки, които са на пазара, са регистрирани. Това важи особено за онези, които се предлагат по интернет.

Физическо лице, което разпространява необявена хранителна добавка, ще отнесе глоба от 500 до 1000 лева за първо нарушение. Санкцията за фирмите е от 1000 до 2000 лева.