Близо четиристотин хиляди българи между 20 и 80 години имат намалена функция на щитовидната жлеза. Около 65% от тях го научават случайно, след като участват в скриниг. Именно по време на такъв, обхванал близо 1 млн. души, става ясно, че 50% от населението има гуша, а 3% е с кретенизъм (6000 души). Това стана ясно по време на конференция на тема „Йоден дефицит в България. Бременност и хипотиреоидизъм”, организирана от Медицински факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Тя е част от проекта "Euthyroid" - най-мащабното общоевропейско проучване върху йодния дефицит и свързаните с него заболявания на щитовидната жлеза.

 

Големият брой на хората с проблеми на щитовидната жлеза налага създаването на масова йодната профилактика в страната. Употребата на йодирана сол, а не хималайска или други видове сол, които широко се смятат за по-полезни, са от особено значение за раждането на интелигентни деца. Около тази теза се обединиха специалистите, които присъстваха на срещата и обявиха, че Българското дружество по ендокринология започва информационна кампания в цялата страна.



 Нейната основна цел е да повиши осведомеността на хората за последиците от йодния дефицит. „Друга цел е да отвоюваме от здравната администрация платена от Здравната каса амбулаторна процедура, чрез която веднага след установяването на бременността жените с рискови фактори за тиреоидни заболявания и диабет да се подлагат скрининг за тези заболявания”, обясни проф. Анна-Мария Борисова, която е председател на Българско дружество по ендокринология. 

 

„Когато бременната жена не приема йодирана сол, необходима за производството на тиреоидни хормони, тя няма да осигури на бебето си достатъчно хормони. Мозъкът ще се формира непълноценно и това ще е фатално за интелигентността му. Бебетата нямат собствена щитовидна жлеза. Тя започва да се формира след третия месец от бременността и започва да има собствена продукция на хормони едва към шестия месец”, обясни  още ендокринологът. 

 

NEWS_MORE_BOX

 

„Проследявани са жени с различен йоден прием преди забременяване и по време на бременността, както и тяхното поколение за нивото на когнитивната функция. Предварителните резултати сочат, че при йоден дефицит на бременната  честотата на говорна патология у поколението е по-висока“, коментира проф. Людмила Иванова от Медицински факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. 

 

Всяка жена трябва да има нормален тиреоиден статус и адекватен йоден прием, когато забременее, посочиха еднокринолозите. „Агенцията по безопасност на храните би трябвало да провежда системен мониторинг на съдържанието на йод в солта и на качеството на алтернативните видове сол. Това, което трябва да се изпълнява е Постановлението на Министерски съвет от 1994 година, което задължава на територията на Република България да се предлага единствено йодирана сол, която да отговаря на приетите стандарти”, добави проф. Иванова.