България е единствената страна в Европейския съюз, в която няма изградена система за спешна медицинска помощ по въздуха.

 

Освен липсата на медицински хеликоптери, няма и устойчив механизъм за реакция, не е ясно в кои случаи се праща въздушен медицински транспорт и в кои – не.


 

При спешни ситуации у нас обикновено се използват военни машини или хеликоптери на Авиоотряд 28 след предварителна заявка до военния министър. Процедурата обаче е тромава.

 

Проблемът с липсата на въздушна линейка у нас е на дневен ред повече от година, след като България остана без хеликоптер при спешни случаи през юли 2019 г.

 

Д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в спешната помощ, посочи пред БНР, че за да има работеща въздушна медицинска помощ са необходими усилията на четири министерства и промени в законодателството.

 

"Смятам, че това е поредното говорене, а не изграждане на единна система. Необходим е спешен медицински транспорт, който цели свързване с време за реакция до минути. Няма да говорим за чудесата, които правят в авиомедицинската служба в Гърция, камо ли алпийските държави (Австрия, Германия, Швейцария)“, коментира тя.

 

Д-р Кателиева дава за пример Румъния, където още през 2014 г. са изградени седем бази, които позволяват в рамките на 25 минути да се стигне до точките, които хеликоптерите облитат. Всяка една от базите извършва между 500 и 700 мисии на година.

 

„Това са спасени хора на магистрали, в отдалечени места, а не само в планината. Това са хора с инфаркти, с проблемни раждания... Румъния е вложила една сериозна сума за купуване на медикоптери, в обучение и подготовка на персонал. Всичко това е стиковано към спешния телефон 112. Т.е. като се обадите, координатор решава дали да ви консултира по телефона, дали да се прати сухопътна или въздушна линейка“, коментира д-р Кателиева.

 

Д-р Кателиева смята, че е необходимо четири министерства да вложат ресурси в организиране на система за пълноценна въздушна медицинска помощ. По думите ѝ базите за спешна въздушна помощ са структура към болница, в която са обединени усилията на хора от външно, военно и здравно министерство, както и министерството на извънредните ситуации.

 

Според нея са необходими медикоптери, а не адаптирани военни хеликоптери, защото първите са значително по-леки  от военните хеликоптери и са пригодени да кацат навсякъде.

 

В началото на 2020 г. бяха събрани повече от 10 хиляди подписа в гражданска петиция с искане поетапно да бъдат купени 4 медицински хеликоптера.

 

Вместо това, здравното министерство реши да купи 1 хеликоптер и да ремонтира за нуждите на спешната помощ 4 военни хеликоптера.

 

Това предвижда пътната карта за евакуация на пострадали по въздух, представена от министъра на здравеопазването Костадин Ангелов в началото на тази година.

 

Стойността на хеликоптера е близо 20 млн. лв. Средствата са отпуснати по ОП „Региони в растеж“, която се управлява от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.