Изследване на УНИЦЕФ за пръв път очертава тревожната картина на сериозния проблем с насилието над децата в България.

 

От него става ясно, че всяко второ дете (47%) е преживяло някаква форма на насилие до 18-годишна възраст.


 

Емоционалното насилие е най-често срещаният вид насилие (сред 45,9% от децата). То е последвано от физическото насилие (31,2% от децата), сексуалното насилие (15,6%) и от пренебрегването (10,5%).

 

Насилието най-често се случва в училище. 38,3% от децата са посочили, че са били обект на някаква форма на насилие в училище, идващо най-вече от друг ученик.

 

Общността се нарежда на второ място като източник на насилие при 37,6% от децата. При 30,9% от децата насилието се е случвало в семейството.

 

Данните от проведеното по поръчка на УНИЦЕФ национално представително проучване показват още, че всяко трето дете (34,8%) се чувства в опасност у дома, в училище или в общността.

 

Проучването е проведено в периода 2019–2020 г. и обхваща 1174 деца на възраст 13-17 години, 837 млади хора на възраст 18-25 години и 1411 възрастни.

 

Това е първото проучване, включващо данни за всички форми на насилие над деца в различни видове среда. Изследването обхваща още и 887 учители, социални работници, прокурори, магистрати, медици и полицаи, за да оцени капацитета на специалистите, работещи с деца.

 

Относно видовете насилие става ясно, че почти едно от всеки три деца е било подложено на физическо насилие, като момчетата (37,2%) по-често от момичетата (25,6%) са били жертви на физически тормоз.

 

Емоционалното насилие е най-разпространената форма на насилие над децата (45,9%), като момчетата и момичетата съобщават еднакво често, че са били негови жертви. За разлика от физическото насилие, децата се сблъскват най-често с емоционално насилие в училище и в общността, а не у дома. Едно от всеки 7 деца съобщава, че е било жертва на онлайн тормоз, особено чрез социални мрежи.

 

Около 16%, или почти 1 от всеки 6 деца съобщават, че са били подложени на сексуално насилие в детството си. Момичетата (1 от всеки 5) значително по-често от момчетата (1 от всеки 10) са ставали негови жертви.

 

Едно от всеки 10 деца посочва, че е било пренебрегвано, защото не е било нахранено или заведено на лекар при боледуване.

 

При децата, преживели една форма на насилие, е установена силно изразена взаимна зависимост с други видове насилие. 13% съобщават, че са били жертви на емоционално, физическо и сексуално насилие

 

Децата, преживели която и да е форма на насилие, по-често пушат, употребяват алкохол и наркотици, а също така по-често упражняват насилие над други деца.

 

Чувството за опасност у дома оказва най-сериозно въздействие върху благосъстоянието им: 64% от децата, които посочват, че се чувстват в опасност у дома, имат ниско ниво на благосъстояние. 

 

По-уязвимите деца, както и тези от семейства в неравностойно положение, са по-малко запознати с възможностите за помощ в случаи на насилие в сравнение с другите деца. 

 

Възрастните, които са били подлагани на физически наказания в детството си, заявяват значително по-често, че физическото и емоционалното насилие над деца е приемливо и по-рядко осъзнават вредите, които нанася то. Мъжете и момчетата считат по-често от жените и момичетата, че физическото и емоционалното насилие над деца е приемливо.   

 

Изследването установява още, че сравнително висок процент професионалисти смятат за приемливо удрянето на шамар на дете (6% - 16%). Около ¼ от професионалистите приемат учител или родител да крещи на дете, когато то не се държи добре.

 

Обучение, свързано с темата насилие над деца, заявяват, че са преминали между 50% и 85% от специалистите, като остават неуверени в познанията си за идентифицирането му.

 

Като цяло има добро познаване на задължението за подаване на сигнал при случаи на насилие при 90-97% от професионалистите, а между 70 и 93% съобщават, че съществува механизъм за подаване на сигнал в институциите, в които работят.