Един от най-сериозните структурни проблеми в българското здравеопазване е загубата на медицински кадри. Всяка година между 250-300 лекари напускат България.

 

Това стана ясно по време на представянето на доклада „Здравеопазването като инвестиция“, изготвен от комитет „Здравеопазване“ на Американската търговска камара.


 

В него се посочва, че са необходими цялостни програми, които да стимулират младите лекари да останат и да работят в България. Лошото заплащане за медицинските сестри и персонала в болниците е друг финансов пропуск в здравната система.

 

Данните от доклада сочат, че друг сериозен проблем у нас е неравномерното регионално разпределение на медицинските специалисти на 1000 души население.

 

Обезпокоително е още, че общопрактикуващите лекари са намалели с близо 15% от 4900 през 2012 г. до 4200 през 2018 г.

 

Съотношението на специалисти към общопрактикуващи лекари в България е 5,9, докато в ЕС то е 3,1. Това говори за намаляване на личните лекари като желана професия у нас и за недостиг на общопрактикуващи лекари.

 

Тези структурни проблеми в здравеопазването изискват комплексен подход - т.е. решения на национално ниво в дългосрочен план, се посочва още в доклада.

 

Друг съществен проблем в здравеопазването е липсата на стратегическа политика за превенция на заболеваемостта и оттук – прекомерните инвестиции в болнична помощ.

 

За периода 2010 – 2018 г. болничните легла у нас са се увеличили от малко над 6,5 легла на 1000 жители до близо 8 легла на 1000.  Друг показател, показващ липсата на превенция, е увеличаването на хоспитализациите на 1000 жители на година. У нас това число расте в абсолютна стойност. В ЕС тенденцията е обратна: намалява от 170 хоспитализации на 1000 жители годишно през 2009 г. до 167 през 2018 г.

 

Разходите за превенция са също показател, по който България изостава от нивата на ЕС. У нас за превенция се харчат около 34 евро на глава от населението средно на година, което е 2,6% от общите разходи за здраве. В Съюза сумата средно е около 89 евро, което е 3,9% от общите разходи за здраве.

 

За периода 2000 - 2018 г. България отчита силно влошаване на демографските тенденции. Коефициентът на зависимост на възрастта (съотношението между броя лица над 65 години на 100 лица спрямо лицата във възрастовата група 15-64 години) непрекъснато расте: от 24 пункта през 2000 г. до 33 пункта през 2018 г.

 

Сред страните от ЕС България се намира на 4-то място по процент на преките доплащания от пациентите с 39,3%, „изоставайки“ само от Кипър, Гърция и Латвия.

 

Индикаторът „Предотвратимата смъртност на 100 000 жители в ЕС“ поставя България назад в класацията с показател от 427 души на 100 000 жители. Нещо повече, България изостава по отношение на някои критични здравни показатели. Например нивата на инсулти и хипертония у нас са над 4 пъти на средноевропейските, както и нивото на исхемична болест на сърцето – над 1,5 пъти. Това са тревожни данни, които трябва да се адресират с конкретни мерки – както реактивни (лечение), така и превантивни (скрининг и др.), се посочва още в доклада.