На днешната дата преди 113 години професор Вилхелм Рентген направил първата в света рентгенова снимка, снимайки ръката на своята жена.

Рентгеновите лъчи имат огромно приложение във всички сфери на науката и  в медицината. Те се използват в медицината още от 1895г. и са първият вид радиация, с помощта, на която се наблюдава вътрешността на живото човешкото тяло.  Развитието на рентгеновата диагностика се счита като едно от най-големите достижения на ХХ век.

Този вид лъчи преминават през тъканите на тялото и също притежават свойството да потъмняват фотографски филм, когато преминават през тях. Различните органи и тъкани на човешкото тяло поглъщат рентгеновите лъчи в различна степен. Костите и всички други образувания, съдържащи калций, ги поглъщат по-силно от меките тъкани. На това свойство се основава използването но рентгеновите лъчи в медицината за наблюдение на вътрешни органи на човека-кости, бели дробове и други.

Изследваната част от тялото се осветява с рентгенови лъчи, които частично се поглъщат от нея, а преминалите лъчи попадат върху фотографски филми. След проявата на филма се появява негативен образ на изследвания орган-областите, които слабо поглъщат рентгеновите лъчи,са бели, а тези, които по- силно поглъщат рентгеновите лъчи,са сиви или черни.

Използването на рентгеновите лъчи самостоятелно се ограничава от възможността да се различават на фотографски филми тъкани, които поглъщат лъчението в еднаква степен.

За да се постигне контраст между тях в тялото се внасят вещества (течности или газове), които или силно поглъщат рентгеновото лъчение или силно го пропускат. Те могат да бъдат инжектирани в кръвта, лимфата, около органите за да се видят техните контури или да бъдат внесени в хранопровода за да изследват храносмилателната система.  По този начин се наблюдават артерии и вени (антиография), преминаването на кръв през сърцето (антиокардиография), жлъчен мехур, гръбначния стълб и др. На практика всяка част от човешкото тяло може да бъде заснета и изследвана.

Подобно на радиоактивните лъчения, рентгеновите лъчи имат йонизираща способност. Те йонизират атомите и молекулите,влизащи в състава на живите клетки,на което се основава биологичното им действие. Погълнатото лъчение води до физични промени в клетките, като разрушаване на молекулите,спиране действието на ензимите, разкъсване на хромозомите и други увреждания. Клетките, които растат най-бързо, са най-възприемчиви към лъчението. Затова рентгеновите лъчи се използват в медицината за поразяване на туморни образувания, чиито клетки се размножават много по-бързо от нормалните клетки и са по-чувствителни към йонизиращите лъчения. Ниските дози рентгенови лъчи които, например се използват при снимки на зъби могат да причинят повече дългосрочни увреждания, отколкото високите.

В рентгеновата диагностика съществуват два основни рентгенови метода: рентгенография и рентгеноскопия. Освен тях се прилагат и редица други допълнителни методи на диагностика-рентгеново телевизионно изображение, томография, компютърна томография, рентгенова кинематография и други.

Чрез обикновената рентгеноскопия (просветляване) и рентгенография (направа на рентгенова снимка върху фотографска плака) се получава основна информация за състоянието на изследваната болест. След тяхното изпълнение се взема решение за допълнителни рентгенодиагностични изследвания.