БСП определи като хаотична и неадекватна здравната политика на правителството в официалиния документ с мотивите си за вот на недоверие. Текстът беше внесен вчера, а основните десет точки, по които опозицията казва „не“ на реформата на здравния министър Кирил Ананиев са:


1. Неефективно функционираща здравна система. Децентрализация на търговете за медикаменти, въведена от ГЕРБ през 2009 г.; нарояването на огромен брой лечебни заведения без всякаква нужда основно в три големи града в България, където се концентрира 80 % от болничния потенциал на страната; двойно увеличение на броя (над 3 млн.) на хоспитализации през последните 10 години, при намаляване на човешкия контингент с около милион.


България се намира на последно място сред страните на ЕС по всички основни показатели, характеризиращи здравеопазването – ниво на смъртност (15,5 на хиляда, най-висока в Европейския съюз), ниво на детска смъртност (6,4 на хиляда, 2 пъти по-висока от средната за Европейски съюз), средна продължителност на живота (78,4 за жени, 71,26 за мъже – най-ниска в Европейския съюз).


 

2. Увеличаване в пъти на разходите за здраве и постоянно влошаване на здравните показатели. Публичните и частните разходите за здравеопазване в България се увеличават непрекъснато, за да достигнат близо 9 млрд. лв., като от тях около 4 млрд. лв. излизат от джоба на българските граждани. Стойност на частните разходи, която драстично надвишава препоръчителната граница на Световната здравна организация от 15 – 20 % частни разходи. Липсват всякакви регламенти за какво пациентът трябва да доплаща, когато боледува. Той е натоварен с плащането за избор на лекар и медицински екип, а сега се очертава и за още много неща.

 

3. Сгрешена лекарствена политика. Нарушен баланс между средствата, отделяни за лекарства и тези за медицинска дейност. Стандартното съотношение в ЕС е около 25-30% от общите разходи за здравеопазване да са за лекарства, а в България този процент е над 45.

 

4. Трайна тенденция за дискриминация на пациентите по финансов признак. Стотици хиляди граждани на практика са лишени от достъп до медицинска помощ. Единственият им възможен контакт със системата е спешната медицинска помощ.

 

5. Критични нива на задълженията на държавните и общински лечебни заведения към доставчици на медицински услуги, лекарства и медицински изделия в страната и чужбина. Тежко е състоянието на материалната база на повечето болнични заведения в страната. Само през последните две седмици се блокира дейността на две хемодиализни отделения. От началото на годината в критично състояние се намират редица областни и множество общински болници. Такива са болниците във Враца, Ловеч, Видин, Стара Загора, Чирпан, Нова Загора, Девин и др.

 

6. Незаплащане отстрана на държавата на пълния размер на здравната вноска за деца, пенсионери и държавни служители. Правителството е основен длъжник на здравноосигурителната система. То не изплаща в пълен размер здравните осигуровки на деца, пенсионери и държавни служители. В същото време именно децата и пенсионерите най-често се нуждаят от медицинска помощ.

 

7.    По време на правителството на Борисов 1 финансовият министър Симеон Дянков незаконосъобразно пренасочи 1,5 млрд. лв. от здравните осигуровки на българските граждани към държавния бюджет. Въпреки решението на Конституционния съд и до днес тези средства не са възстановени в бюджета на НЗОК.

 

8. Неефективна извънболнична и спешна медицинска помощ в здравеопазването. На практика беше обезличена доболничната помощ като общопрактикуващите лекари бяха сведени до ролята на обикновени „диспечери“ на здравеопазването.

 

9. Липса на достойно заплащане на труда на огромен брой лекари, сестри, лаборанти и др., в държавните и общински лечебни заведения. Обясненията, че по брой на лекарите на глава от населението България се намира в средна позиция в Европейския съюз, без да се отчита фактът, че средната възраст на специалистите с висше медицинско образование у нас е над 55 години, са просто заблуди.

 

10.    Рязко намаляване на значимостта на държавните структури, имащи отношение към Националната сигурност в здравеопазването. Немотивираното разкриване на нови  болници и то само в големите градове, освен че натоварва обществото с излишни разходи води до сериозни дефицити на кадри, дори в областните центрове.