Хората с диабет са с повишен риск за развитие на хронично бъбречно заболяване, което налага да изследват бъбречната си функция поне веднъж годишно.

 

Това стана ясно по време на академията за журналисти „Часът на диабета“, организира от АстраЗенека България, с гост-лектори проф. Емил Паскалев, Председател на дружеството на нефролозите в България, и д-р Явор Асьов от Клиника по Ендокринология на УМБАЛ "Александровска". 


 

Проф. Паскалев посочи, че един от трима диабетици има хронично бъбречно заболяване, което се характеризира с прогресивна загуба на бъбречна функция. Ако проблемът не се открие навреме, може да доведе до бъбречна недостатъчност, за която единствено решение е бъбречна трансплантация или хемодиализа.

 

По думите му обаче хората с хронично бъбречно заболяване е 6 пъти по-вероятно да загинат от сърдечносъдово заболяване, отколкото да развият бъбречна недостатъчност.

 

Проф. Емил Паскалев припомни, че функцията на бъбреците е изключително важна - те филтрират около 1500 л кръв в денонощие и така пречистват тялото от ненужни продукти. Когато тази способност падне под определено ниво, говорим за хронично бъбречно заболяване. Проф. Паскалев алармира, че България е на едно от първите места в Европа по честота на хроничното бъбречно заболяване.

 

Тъй като пациентите с диабет са една от най-рисковите групи, за тях е важно да проследяват бъбречната си функция поне един път годишно, като изследват креатинин и албумин. Още при първите данни за ранна бъбречна увреда трябва да се консултират със своя ендокринолог, допълни проф. Паскалев. „Ранните етапи на ХБЗ могат да бъдат обратими. Ако хроничното бъбречно заболяване бъде открито навреме, прогресията му може да бъде забавена.“

 

Д-р Явор Асьов допълни, че балансираното хранене, наред с физическата активност и контрол на рисковите фактори като кръвната захар, кръвното налягане и други, имат основна роля за предпазване от бъбречно заболяване.

 

По думите му хората с диабет и бъбречна увреда трябва да се придържат към балансирана диета, богата на зеленчуци, плодове, пълнозърнести храни, фибри, бобови, протеини на растителна основа, ненаситени мазнини и ядки. Важно е да намалят и консумацията на преработените меса, рафинирани въглехидрати и подсладени напитки.