Всяка година се случват 134 млн. инцидента в болниците на държави с ниски и средни доходи на глава от населението. Това води до 2,6 млн. смъртни случаи годишно, а в страните с високи доходи 1 на всеки 10 пациенти претърпява увреждане по време на болнично лечение. 1 000 000 са смъртните случаи при операция или в следоперативен период. Данните изнесе д-р Михаил Околийски от Офиса на Световната здравна организация (СЗО) в България, по време на дискусия, посветена на Световен ден за безопасност на пациента – 17 септември.


Експертът подчерта, че сред причините за уврежданията при оказване на медицинска помощ са неадекватните здравни системи с лошо проследяване на случаите, с липса на централизирана информационна система, както и претоварването на обществените фондове с разходи и професионалното прегаряне на медиците.


В събитието участие взе и Весела Вучкова от Министерство на здравеопазването, която увери, че безопасността на българските пациенти е в синхрон с националните приоритети в здравеопазването. А това се постига в тясното сътрудничество на неправителствените организации и пациентите с медицинските специалисти и държавните институции.   



„Пациентите се променят, стават по-активни. На националния зелен телефон 0814 800 само от началото на годината са се обадили за консултации 13 997 души. За онлайн консултиране как да продължат лечението си са се обърнали 1543 души и 441 са посетили приемната на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). От 2018 г. е създаден и имейл на гражданите, на който да сигнализират за нередности в своето лечение”, обясни и Петя Сотирова от отдел Информационен център на Здравната каса.


С коментари в Световния ден за безопасност на пациента се включиха и д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването и здравният икономист Аркади Шарков. „В развитите страни медицинските грешки се регистрират надлежно и анализират. Ако това не се прави, медицината се лишава от възможността да се учи от грешките си. У нас не е регламентирано регистрирането на случаите с нежелани увреждания и доставянето на обективна информация, без да се санкционират болниците и лекарите”, обясни д-р Кацаров. Той напомни, че само овластеният пациент да избира къде и при кого да се лекува, както и къде да се осигурява здравно, може да бъде активен участник и коректив на здравната система.


Шарков говори за риска от увреждане при оказване на медицински помощ, поради недофинансираната здравна система у нас „2,84 милиарда лева внасяме всички ние в НЗОК, а държавата внася едва 1,39 милиарда за децата, пенсионерите и държавните служители. Липсата на адекватно финансиране поставя под въпрос качеството на лечението. Голям проблем е, че политиката в здравеопазването е базирана на емоции, вместо на факти и статистически данни”, съобщи Аркади Шарков.


Участниците в дискусията се обединиха около извода, че Световният ден за безопасност на пациента ще помогне на пациентите да бъдат по-осведомени и ангажирани към собственото си здраве.