Едва 3% от българите смятат, че ракът е напълно лечимо заболяване. В същото време само 1/4 от българите са провеждали профилактичен преглед или изследване, свързано с превенцията на онкологично заболяване. 

 

Това показват данните от национално представително проучване на нагласите към рака, проведено от социологическа агенция „Тренд“ по поръчка на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания.


 

Нуждата от профилактика се увеличава с напредване на възрастта, когато човек започва да се интересува в по-голяма степен от здравето си. В София, където достъпът до здравни услуги е по-лесен, а жизненият стандарт по-висок, нивото на превенция е по-ниско от средното за страната. Незадоволителното ниво на профилактика не се дължи на труден достъп, а по-скоро на недостатъчно добра здравна култура на българина. 

 

Всеки 6 от 10 българи смятат, че е възможно да има превенция срещу раковите заболявания. 62% смятат, че ракът се лекува по-добре в други държави, като водещи за това са Турция (72%), Израел и Германия. 71% от българите биха си направили безплатен профилактичен преглед за рак, показват още данните от проучването. 

 

България разполага с високотехнологично оборудване за диагностика и лечение на онкозаболяванията, но в 13 области няма нито един онкологичен център, а в 11 - има само по един. Липсва и достатъчно медицински персонал, който да се грижи за пациентите.

 

Сравнително бързо на пазара у нас навлизат и новите медикаменти, но тъй като онкологични грижи и услуги се покриват само от Националната здравноосигурителна каса, здравнонеосигурените остават без достъп до тях. В същото време продължава тенденцията за липса на финансово обезпечение на превенцията и скрининговите програми, което поставя страната ни на най-ниските нива на ранно откриване на основните видове рак. 

 

Председателят на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания Евгения Александрова е категорична, че грижата за онкоболния пациент трябва да започва от момента на информирането му за диагнозата. 

 

„От този момент той вече се нуждае от комплексни грижи. Първо трябва да бъде овладяно психичното му състояние, за да може той да следва пътя на лечението си. След психолога трябва да се включи т.нар. навигатор – специално обучен и добре познаващ пътя на пациента човек, който да му обясни как е организирана системата за лечение и проследяване на пациента с рак“. 

 

Според Александрова в 9 от 10 случая пациентите се обръщат към тяхната организация именно за да се ориентират в ситуацията. „Онова, което създава напрежение в повечето случаи, е пословичната липса на внимание върху нуждите на пациентите. Сякаш пациентът няма думата. Ставайки пациент, той вече не е човек, с когото е редно да се съобразяват“, смята Евгения Александрова. 

 

Истинската драма за пациентите настъпва, когато се нуждаят от палиативни грижи в терминалния стадий на заболяването, когато болният има нужда от обезболяване и непрекъснат медицински контрол на състоянието му. В тези тежки моменти пациентът е оставен на грижите на близките си, които са безпомощни пред страданието му. Това трябва да се промени час по-скоро, категорична е Александрова. 

 

В България е отчетен най-ниският дял на момичетата на 15-годишна възраст, които получават препоръчаните дози ваксина срещу HPV в Европейския съюз (само 8 % през 2019 г. при 60 % средно за ЕС).