Туберкулозата е хронично протичащо инфекциозно заболяване, което засяга предимно белите дробове, но може да засегне и редица други органи-централна нервна система, кости, лимфни възли, половите органи, ставите, кожата и други. Специфичен причинител е Mycobacterium tuberculosis. Той се намира навсякъде в околната среда, а механизмът на заразяване е въдушно-капков.


При лица, които са инфектирани с туберкулозни бактерии съществува 5 до 15% риск от развитие на туберкулозна инфекция. При тези с имунокомпрометиран статус (приемащи имуносупресивна терапия, кортикостероиди, заразени с ХИВ или развили СПИН), пациенти с различни хронични заболявания – например диабет, както и пушачите са със значително по-висок риск от заразяване с туберкулоза.


Дори и в активна форма на заболяването при някои пациенти симптоми като кашлица, нощно изпотяване, намалено тегло, повишена температура могат да се проявяват в лека форма и за продължителен период от време.



Инфекцията засяга предимно хора в активна възраст, но е възможно заразяване във всяка една възраст. Статистиката показва, че до 95% от заразените и починалите от туберкулоза се регистрират в развиващите се страни. При пациенти с ХИВ инфекция рискът от заразяване от 20-30 пъти по-висок. Рискът за проява на активната форма на заболяването нараства значително при лица, които страдат от други подлежащи заболявания.


Туберкулозата е разпространена във всички части на света. През 2016 г. най-голям брой случаи са били регистрирани в страните от Азия (до 45%), следвана от тези на африканския континент (приблизително 25% от всички случаи). Най-малък брой са регистрираните случаи в Източно-Средиземноморския регион (7%), Европейски регион и Американски – по 3%.


През същата година са регистрирани общо 6,3 милиона нови случая в света, като за сравнение през 2015 г. те са били 6,1. Което означава покачване на регистрираната заболяемост.


Няколко страни от различни точки на света регистрират 64% от новите случаи в света – това са Индия, Индонезия, Китай, Филипините, Нигерия, Пакистан. Туберкулозата е на девета позиция като водеща причина за смъртност при ХИВ-отрицателни пациенти и на първо място при положителни за инфекцията лица.


Най-висока заболяемост е регистрирана в Латвия, Литва, Естония и Румъния. От 1990г. заболяемостта от туберкулоза в Европа започва да се повишава, като достига своя пик през 1999г. От следващата – 2000г. се наблюдава тенденция за понижаване на заболяемостта, като периодът между 2011 и 2015г. се характеризира със значително снижаване.


В България по данни на Министерство на здравеопазването се наблюдава устойчива тенденция за снижаване на заболяемостта – до 17,4 на 100 000 души за 2017 г. Като броят на заразените мъже е два пъти по-голям от този на заразените жени. Значително снижаване са наблюдава и при заболелите деца – възрастовия диапазон 0 до 17-годишна възраст. От 284 през 2008г. до 149 през 2015 г.


Проблем е т. нар. мултирезистентна туберкулоза – форма на инфекцията, която не отговаря на терапията с Isoniazid и Rifampicin, които са двата най-мощни медикамента от първа линия. Лечението с медикаменти от втора линия е алтернативно и често изисква продължителна химиотерапия (повече от 2 години). Rifampicin е най-ефективното активно вещество от първа линия, но все по-често се регистрира развитието на нови резистентни щамове.


През 2016 г. СЗО препоръчва 4 теста за диагностика на инфекцията – бърз молекулярен за откриване на туберкулоза и 3 теста за откриване на резистентност. Инфекцията се диагностицира трудно при деца.


Една от основните цели на СЗО (Световната здравна организация) е прекратяване на епидемиите с туберкулоза в световен мащаб до 2030 г.