Staphylococcus aureus (златистият стафилокок) принадлежи към род Staphylococcus и причинява най-често срещаните инфекции в човешката патология. Стафилококите са причинители на до 80% от гнойно-възпалителните заболявания и вътреболничните инфекции. Част от тях са нормална флора на кожата и лигавиците. Важното им значение за клиниката се определя и от честите полирезистентни щамове, които се изолират и са трудни за лечение.


От трите главни вида стафилококи (Staphylococcus aureus, S. epidermidis и S. saprophyticus) златистият стафилокок е най-честият причинител на гнойно-възпалителни процеси. Той се характеризира с образуване на голям брой екзотоксини и ензими, с които причинява редица увреждания в тъканите и води до развитие на гнойно-възпалителни процеси.


Staphylococcus aureus е неподвижна бактерия, не образува спори, а някои щамове имат капсула, която повишава вирулентните им свойства. Към факторите на патогенност (болестотворност) се причисляват редица токсини и ензими.



От токсините бактерията синтезира хемолизини, ексфолиатин, ентеротоксини и други. Хемолизините – увреждат тъканите в мястото на инфекциозното огнище. Левкоцидинът атакува левкоцити и макрофаги, като по този начин нарушава защитната им функция за организма. Ексфолиатинът предизвиква т. нар. „синдром на попарената кожа“, най-често при малки деца.


Ентеротоксините имат отношение към възникването на хранителни интоксикации. Те са устойчиви на температура и не се разрушават под влиянието на стомашния сок.


NEWS_MORE_BOX


От ензимите се продуцират коагулаза (предизвиква образуване на тромби), слепващ фактор (възпрепятства фагоцитозата), фибринолизин, хиалуронидаза, бета-лактамаза и други.


От всички неспорообразуващи бактерии стафилококите са най-устойчиви спрямо действието на различни фактори от околната среда. В прах, бельо се запазват жизнеспособни с месеци – от 3 до 6.
Широко разпространени са в околната среда и се изолират в до 30-50% от носна кухина, гърло, ръце, перинеум и изпражнения на здрави лица.


Инфекцията може да бъде екзогенна – предадена от болен или здрав носител и ендогенна – следствие на колонизация на стерилен орган от собствената микрофлора.


Носителството на златистия стафилокок е с голямо медицинско значение, поради честите случаи на нагнояване на следоперативни рани, предизвикани от собствената микрофлора.