Семенната течност се състои условно от два елемента – семенна плазма, съдържаща секрети на различни жлези (семенни мехурчета, простата, булбоуретрални жлези) и клетъчна част (сперматозоиди). Нормално спермата е гъста течност с белезникав до жълтеникав цвят и специфична миризма. Макроскопската промяна в консистенцията на семенната течност не бива да се подценява, тъй като може да бъде белег на патологичен процес. Разбира се, съществува известна индивидуална вариабилност що се отнася до спермалната консистенция, затова сам по себе си този белег не е особено показателен.

 

Воднистата консистенция на семенната течност може да бъде признак на понижен брой сперматозоиди в нея (олигоспермия), което намалява нейната оплодителна способност и може да бъде причина за инфертилитет. Това обаче невинаги е притеснителен показател – честата еякулация например също може да бъде причина за намаляване гъстотата на семенната течност.


 

Броят на сперматозоидите в семенната течност може силно да варира – за нормални се приемат стойности от 40 милиона до около един милиард сперматозоиди в еякулата. Стойности под 15 милиона сперматозоида на милилитър еякулат се означават като олигоспермия, а липсата на живи сперматозоиди в еякулата се означава като азооспермия. Основният белег на олигозооспермията е инфертилитетът. 

 

Олигозооспермията етиологично може да бъде причинена от различни хередитарни хромозомни мутации; варикоцеле или състояния блокиращи нормалния пасаж на сперматозоидите. Диагнозата се поставя при спермограма, а лечението е в зависимост от етиологията. При липса на подобрение се налага прилагането на инвитро и ИКСИ методи.

 

Варикоцеле е дилатация на венозните съдове в скротума и е най-честата причина сред мъжете за инфертилитет. Смята се, че се дължи на нарушения в терморегулацията на тестисите, затова е препоръчително мъжете да носят по-свободно, нестягащо бельо.

Наблюдава се видимо разширение на венозните съдове по скротума, болка, оток на скротума.

 

Възпаления – различни инфекции и възпаления могат да причинят стесняване лумена на изходящите каналчета на пикочо-половата система и да затруднят евакуацията на сперматозоидите – орхит, епидидимит и др. При ХИВ-пациенти също се наблюдава намаляване броя на сперматозоиди и обема еякулат.

 

Тумори – различни неоплазии могат да афектират продукцията на сперматозоиди.

 

Хормонален дисбаланс – тестостерон, хормони на епифизата и хипофизата са необходими за нормалната сперматогенеза.

Патологични процеси във всяка една от тях може да резултира в понижен брой сперматозоиди.

 

Антиспермални антитела, травми, ретроградна еякулация, муковисцидоза и много други могат също да бъдат причина за олигозооспермия. Установено е, че глутеновата ентеропатия също може да бъде причина за олигозооспермия, вероятно поради малабсорбция и липса на определени витамини и микроелементи.

 

Честата еякулация е физиоличната причина за водниста семенна течност – при неколкократна еякулация в един ден се наблюдава понижаване концентрацията и обема на семенната течност. Нормално на всеки час се продуцират между три и пет милиона сперматозоида – затова възстановяването нормалната консистенция на семенната течност след честа еякулация изисква определено време. Всекидневната еякулация води до понижаване броя на сперматозоидите с около 50% и този брой остава постоянен през целия период на всекидневна еякулация. При повишаване честотата на еякулация този процент нараства. След абстинентен период от 3-5 дни броят на сперматозоидите се нормализира отново. Затова за подобряване шанса за оплождане се препоръчва койтус след абстинентен период от 3-5 дни.

 

Предеякулатът е воднист и също може да бъде объркан с еякулата – той се отделя при възбуда от булбо-уретралните жлези. Наличието на сперматозоиди в него е вариабилно, но обикновено съдържа малък брой сперматозоиди.

 

Гъстотата на семенната течност сама по себе си не е показателен белег и при липса на друга симптоматика не може да се асоциира с определена патология, предвид вариабилността в консистенцията ѝ в отделните индивиди. Затова при съмнения за анормална консистенция се налагат по-задълбочени изследвания – спермограма, микробиологичен анализ, ултразвуково изследване и др.