Всеизвестен факт е, че уринирането след секс е изключително благоприятно и важно и за двата пола. Това е така, защото се „отмиват“ бактериите попаднали в уретрата.Особено благоприятно е това за мъжете, тъй като пикочо-половият тракт е обединен в уретрата, докато при жените са отделени, което силно намалява ползата. 


Характерно за мъжките пикочо-полови пътища е, че са дълги и тесни. По-начало мъжете са драстично по-слабо предразположени към уро-генитални инфекции, в сравнение с жените, поради по-голямата дължина на уретрата и по-ефективното отмиващо действие на урината върху обединените пикочо-полови пътища. Въпреки това малкият диаметър на уро-гениталните канали прави мъжката полово-отделителна система все пак податлива на задръжка на патогенни причинители. Женското, дори физиологично бяло течение, е силна предпоставка за възникване на уро-генитални инфекции при мъжете – простатити, цистити, епидидимити и др.


Жените обаче са около трийсет пъти по-податливи на уро-генитални инфекции, поради няколко причини: първо, близкото разположение на вагината и ануса увеличава риска за бактериална транслокация или неволно контаминиране при грешен подход при тоалет и хигиенни навици след дефекация. Нормално, фецесът съдържа различни грам отрицателни анаероби (E.coli напр.), които са номер едно причинител на уроинфекции при жени. 



Втората причина за драстично по-високата честота на уро-генитални инфекции при жени е силно скъсената уретра и широки пикочни пътища. Това обуславя по-неефективно отмивно действие на урината, поради по-краткото контактно време. Не на последно място, наличието на пресечна точка между половата и отделителна система при мъжете и общ отмивен канал в ролята на уретрата намалява риска от полово-предавани инфекции при тях. При жените тези системи са напълно отделени и урината не може да има протектиращ ефект по отношение на половите инфекции.


Уринирането след секс обаче не може да предпази от полово предавани инфекции (гонорея, ХИВ, хламидия, HPV, HBV, HCV, трихомоназа, сифилис и др.), тъй като тези бактериални причинители навлизат в организма при контакт с мукозата. Единственият ефективен метод за превенция на сексуално преносими болести е използването на кондоми и избягването на промискуитетно поведение. Трябва да бъде ясно обаче, че дори ползването на кондоми не гарантира 100% защита от полово-предавана инфекция. Например: вирусът на хепатит B не бива да забравяме, че се отделя при високи концентрации и в потта, и слюнката; вирусът на хепатит C по начало не може да се предаде при протектиран полов акт; заразяването с папилома вирус може да стане и при целувка и докосване; заразяването с хламидия и сифилис може да стане и при орален секс и др.


Няма научни данни, които да доказват протектиращия ефект на уринирането по отношение на урогенитални инфекции след полов акт, но пък със сигурност практикуването му няма да навреди, ако актът не е бил протектиран. Както няма данни по отношение ефективността на уринирането като протектиращ фактор след полов акт, така няма данни и в какъв интервал от време след акта действието би било ефективно. Някои анекдотични източници посочват, че това трябва да става до трийсет минути след секс. Все пак, ясно е, че ако приемем, че уринирането действително отмива попадналите в уретрата бактерии след полов акт, то уринирането трябва да бъде възможно по-скоро.


Алармиращи симптоми, които изискват преглед от лекар и допълнителни изясняващи изследвания (уринен анализ, микробиология и др.) са паренето при уриниране, наличие на гнойна секреция, болезненост, хематурия, неприятна миризма на урината, често уриниране с намален обем и др.


В заключение, скорошното уринирането след непротектиран полов акт намалява риска от уроинфекции, но не повлиява трансмисията на полово предавани заболявания. Протектираният секс с кондом остава единственият високо ефективен метод за превенция на сексуално предавани инфекции, макар и с непълно гарантиране.