Пенисът е орган претърпявал дълго развитие в хода на еволюцията и се появило като изключително приспособление на сухоземните животни за депониране на семенната течност в женския полов тракт извън водната среда.

 

При плацентарните бозайници, освен полов орган, той е и част от отделителната система, тъй като включва дисталната уретра. При човека, поради по-голямата дължина на уретрата при мъже и по-ефективното „миене“ по-рядко се развиват пикочо-полови инфекции. Този еволюционен преход между половата и отделителната система има две последствия – от една страна, намалява рискът от инфекции на половата система, но от друга, нараства за инфекции на отделителната система.


 

Интересен факт е, че синият кит притежава най-големият пенис със средна дължина от 2,4-3 метра и среден обем на еякулата 20 литра. Най-големият пенис в света принадлежи на син кит и е изложен в музей в Исландия – има дължина около 5 метра.

 

Според едно проучване, публикувано в интернационалното британско списание по урология (BJUI) средната дължина на нееректирал пенис при човек е 3,61 инча, което е малко над 9 см. При ерекция средният размер бил 5,16 инча, което малко над 13 см. Изследването било резултат от комбинирането на резултатите от други 17 проучвания с общ брой на участниците надвишаващ 15 000. Друго интересно проучване в списанието Journal of Urology твърди, че няма предиктивна връзка между дължината на пениса в нееректирало и еректирало състояние.

 

Вземането на решение за процедури за удължаване на пениса става само с консултация с уролог. Според списанието Journal of Urology потенциални кандидати за такива интервенции са само пациенти с дължина на еректирал пенис по-малка от 3 инча или приблизително 7,6 см.  Специалистите препоръчват също и консултация с психолог, тъй като се оказва, че в голяма част от случаите мъжете имат нереалистична идеална представа за средната дължина на пениса.

 

Един от методите за удължаване на пениса включва оперативно прерязване на лигаментите, свързващи пениса с пубисната кост, при което по-голяма част от него да „излезе“ навън. Резултатите обаче не са големи – дължината на пениса по-скоро нараства в нееректирало състояние, а в еректирало промяната е почти незабележима. При това се нарушава и стабилността на пениса при полов акт.

 

Друг метод е липосукцията в пубисната област при обезитетни пациенти, което дава възможност за редуциране на телесните мазнини в областта и дава възможност за „изпъкване“ на пениса.

 

Възможно е имплантирането на пенилни протези, които увеличават размерите на пениса и го стабилизират при еректилна дисфункция. Подобно на сърдечните клапи и ставните протези обаче, пенилните протези могат да се колонизират от различни бактерии и нараства риска от инфекции и сепсис.

 

Друга инвазивна процедура е инжектирането на липоцити (мастни клетки) в пениса, при което нараства неговата дебелина и дължина. Променя се обаче неговата консистенция, намалява плътността и се нарушава нормалната форма. Процедурата крие риск от оток и инфекции. Често още през първата година постигнатият обем намалява и се налага повтаряне на процедурата.

 

Съществуват тракционни устройства, които „разтягат“ пенилната тъкан чрез тежести или по друг начин и увеличават размерите на пениса. Според научно ревю от 2010 г. това е единственият неоперативен ефективен метод, а резултатите не са по-лоши от тези при оперативните методи. Различни изследвания показват различни резултати по въпроса – според някои ползването на такива устройства може да увеличи дължината на пениса със средно 1-3 см. В повечето от тези проучвания участниците ползвали устройствата за средно 4-6 часа дневно, а в едно и до 9 часа дневно. Що се отнася до тяхната безопасност са необходими повече проучвания в областта.

 

Пенилните вакуум устройства се поставят върху пениса и създават условия на вакуум, които подобряват кръвооросяването на пениса. Тяхната безопасност обаче не е доказана и могат да предизвикат оток, руптури и закрити травми. Те подобряват еректилната дисфункция, но не е ясно дали увеличават действително размера на пениса.

 

Различни производители на таблетки, топикални пасти и др. твърдят, че употребата им удължава пениса. Повечето от тях съдържат различни билки, витамини и минерали и няма медицински доказателства за такова действие.

 

Изключително опасно е инжектирането на парафин, растителни масла и силикон в пениса – в повечето случаи веднага, а в някои до няколко месеца или години се развива възпаление, едем, некротични участъци, ретенция на урина, болка и др.

 

Допустимо е обаче инжектирането на филъри – най-често хиалуронова киселина. Процедурата също крие рискове от инфекции и оток, а ефектът продължава около 18 месеца.

 

В заключение, повечето от методите за уголемяване на пениса са неефективни и крият множество рискове, а при комплицирани случаи може да се наложи и резекция на пениса. В голям брой от случаите желанието на пациентите не е обосновано и реалистично.