Тестисите са чифтен орган, който се спуска свободно в скроталната торбичка или скротума. Инервирането, кръвоснабдяването и лимфният дренаж на тестиса се осъществява от структурите на спермалната връв. Там се намират и съдовете, които отговарят за кръвоснабдяването и изхранването на тестисите, за да може да се извършва най-важната им функция - сперматогенезата.
Торзиото на тестиса представлява увиване на структурите на спермалната връв в ингвиналния канал или точно под него. Това води до рязко прекъсване на притока на кръв към единия или и на двата тестиса, което създава оплаквания и се третира като спешно състояние в урологията.
Торзиото се среща с честота 1 на 4000 мъже на възраст под 25 години. Макар и по-рядко торзио може да настъпи пренатално, в детска възраст или при пациенти в напреднала възраст.
Физиологично усукването на тестиса около спермалната връв се възпрепятства поради наличие на обилно количество съединителна тъкан, която служи за стабилно прикрепване на тестиса в скротума.
Но в случаите, когато тази тъкан е слабо представена, което може да е налице и по рождение, торзиото е много по-често възможно да настъпи. Това се дължи на факта, че тестисите се „люлеят“ свободно в скроталната кухина и лесно могат да се усучат. Торзиото на тестисите може да възникне от всяка страна, по-често от лявата, но рядко се засягат и двата тестиса.
Рискови фактори за настъпване на торзио са някои вродени аномалии в развитието на тестисите или обвивката им и травми в областта на слабините. Някои спортове, като например борба или футбол също могат да са отговорни за настъпването му в по-млада възраст. И все пак има описвани случаи, които настъпват дори в покой или по време на сън.
Торзиото на спермалната връв нарушава кръвоснабдяването на тестиса и епидидима. Степента на усукване е от 180 до 720 градуса. С увеличаване на тестикуларната конгестия усукването се задълбочава. Последиците за засегнатия тестис и атрофията му се определят от степента и продължителността на торзиото. Това определя спешността в поставянето на диагнозата и навременното лечение.
Най-честият симптом, който насочва за настъпило усукване на тестиса е остра, силна и внезапно настъпила болка от едната страна на скротума. Внезапното начало с последващ едностранен оток на тестиса, без покачване на телесна температура лесно насочва към диагнозата. Тя се поставя от уролог посредством внимателно снемане на анамнеза, физикален преглед и с помощта на ултразвуково изследване.
Цветният доплер ще установи прекъсване на кръвотока към съответния тестис. Отделно ултразвуковото изследване може да отдиференцира травматичните изменения в резултат на тестикуларна контузия - най-честата диференциална диагноза с торзиото. Контузията, хематома в скроталната кухина или дори руптурата на тестиса се изобразяват много добре посредством тази методика. В диференциално диагностичен план също така могат да се изобразят наличие на хематоцеле, варикоцеле, кисти на епидидима и ингвинална херния, които да са отговорни за настъпване на оток и болка в съответния тестис.
Лечение се налага в спешен порядък, защото продължителната исхемия на засегнатия тестис значително компроментира функцията му. Функционалното състояние на органа може да бъде съхранено при лекарска намеса до 6-8-ия час от началото на симптоматиката. След 12-24 час настъпването на инфаркт и некроза на тестиса правят увредата му необратима, което може да наложи дори отстраняването му.
Лечението се състои в деторквиране (де-торзио или разсукване) на тестиса при оценена добра виталност и макроскопски видимо съхранен тестис. В случаите, когато тази намеса се забави повече от 12 часа тестиса не е витален и не се открива нормална тъкан, която да бъде съхранена. В този случай се налага да се проведе орхидектомия или отстраняване на тестиса, за да се избегнат късните усложнения, които следват за целия организъм.
Референции:
1. Урология, проф. П. Панчев;
2. Urologyhealth - urologic conditions, testicular torsion
