Ракът на простатата е вторият по честота при мъже след рака на белия дроб в световен мащаб и водеща причина за канцер-асоциирана смърт сред мъжете. Той е бавноразвиващ се и бавнометастазиращ - поддава се добре на лечение в начален стадий. Заболяването е по-често срещано сред мъже над 55-годишна възраст и основните симптоми включват широк спектър от микционни смущения - затруднено уриниране, често уриниране, парене, болка, нарушения в струята на урината, хематурия и др. Такава симптоматика е индикация за провеждане на дигитално ректално туширане и изследване на PSA (Prostate Specific Antigene - простатен специфичен антиген), а потвърждаването на диагнозата става чрез взимане на биопсия.


Ново проучване показва, че мъже с по-високи серумни нива на свободен тестостерон и растежен хормон имат по-висок риск от развитие на рак на простатата, според данни представени на NCRI Conference (National Cancer Research Institute) на тазгодишния най-голям форум за новости в областта на раковите заболявания във Великобритания.


Фактори като възраст, етническа принадлежност, фамилна история е ясно отдавна, че се асоциират с повишен риск от развитие на рак на простатата. Ново проучване обаче, обхващащо повече от 200 000 мъже показва нови два модифицируеми и контролируеми фактора, играещи роля в патогенезата на рака на простатата.



Водещи автори на проучването са доц. Д-р Рут Травис и д-р Ели Уотс – специалисти в отдела по обществено здраве в Оксфордския университет. Двамата учени решават да изследват серумните нива на двата хормона при мъже, тъй като предишни проучвания показват, че те може би са асоциирани с рака на простатата, и защото двата фактора са потенциално променливи и контролируеми с цел намаляване риска от развитие на рак на простатата.


В изследването участвали 200 452 мъже, които са част от проекта Великобританска биобанка, като всички участници нямали рак в началото на изследването и не приемали никаква хормонална терапия. На мъжете били взети кръвни проби, за да се установят серумните нива на свободния тестостерон и растежен хормон, наречен инсулиноподобен растежен фактор1 (IGF-1). Друга субгрупа от 9000 мъже дали втора контролна кръвна проба с цел измерване нормалните флуктуации на хормоните. В следващите шест-седем години мъжете били проследени за развитие на рак на простатата. Били установени 5412 диагностицирани случая и 296 смъртни случая на рак на простатата. Екипът установил, че мъжете с по-високи нива на двата хормона в кръвта имали по-висок риск да бъдат диагностицирани с рак на простатата. За всяко увеличение с пет наномола  в концентрацията на IGF-1 за литър кръв (5 nmol/L), мъжете имали 9% по-висок риск да развият заболяването, а за всеки 50 пикомола повишение в свободния тестостерон за литър кръв (50 pmol/L), се наблюдавало 10%-тно повишение в риска от развитие на рак на простатата.


Екипът обобщава, че в цялостната картина техните резултати кореспондират с 25%-тно повишение в риска от развитие на рак на простатата при мъжете с най-високи нива на IGF-1,в сравнение с мъжете с най-ниски нива. От друга страна, мъжете с най-високи серумни нива на свободен тестостерон имали 18% по-висок риск от развитие на заболяването, в сравнение с мъжете с най-ниските нива на свободен тестостерон.


Големият мащаб на новото проучване дава възможност да се изключат други екзогенни фактори, имащи влияние върху риска като тегло, социално-икономически статус, диабет и др. Пред чуждестранни медии д-р Травис заявява, че изследването не може да изясни защо тези два хормона имат връзка с рака на простатата, но знаем, че тестостеронът има роля в нормалния растеж и функция на простатата и, че IGF-1 играе роля в стимулирането на клетъчната пролиферация в организма. Това, което става ясно от проучването е, че тези два хормона може би са механизъм, който свързва фактори като диетата, начина на живот, телесната маса и др. с риска от рак на простатата. Д-р Травис и д-р Уотс продължават да обработват данни за изследването, за да затвърдят категорично резултатите си.


Проучвания с такъв мащабен характер и вид за важни, защото показват по-категорични и обективни данни и, защото разкриват връзката на различни контролируеми фактори и показатели с различни заболявания, което ни дава възможност да модифицираме риска от определено заболяване.